Той се усмихна мрачно, въпреки че в това нямаше радост, сякаш за веднъж разбра колко сърцераздирателно беше това за мен. - Никой серум не може да промени кой си. Нито трябва да се променяте. Гений или лудост - всичко зависи от това кой разказва историята. Ръката му спря да почуква и тази човечност отново проблесна в очите му. - Ти си перфектна такава, каквато си, любов моя.
Меган Шепърд

Подобни

Усмивката може да скрие толкова много. Усмивката може да бъде лъжа.
Меган Шепърд

- За да вземеш правилното решение, трябва да разбереш и двата пътя пред теб, - каза той тихо. - Трябва да познаваш демоните си, преди да разбереш дали да ги последваш.
Меган Шепърд

Понякога грешките си струват да се правят.
Меган Шепърд

Бузите й придобиха дълбок нюанс на праскова. Пристъп на ревност ме порази дълбоко в себе си и аз се хвърлих на стола си. Останалите се присъединиха към мен на масата. Монтгомъри не си ли спомни снощи, по време на бурята, как прокарваше пръсти по голата кожа на гърба ми? Направих. Едва можех да мисля за нещо друго. Едуард седна срещу мен, потънал в собствените си мисли. Ръцете му все още носеха драскотините от нашето бягство. Чудех се дали още го болят ребрата. Докоснах разсеяно своите, спомняйки си усещането за ръцете му, които ме държаха там, онази нощ зад водопада.
Меган Шепърд

Не мога да кажа, че имам нещо против да прекарам малко време с теб, преди светът да възкръсне.
Меган Шепърд

Жулиета, това е баща ми. Имаш лукса да знаеш, че твоят е луд. Не мога да заспя, докато не разбера какво, по дяволите, е намислил моята.
Меган Шепърд

Понякога трябва да прегърнеш мрака, за да го спреш.
Меган Шепърд

Параноята се беше промъкнала в тази част от мозъка ми, която обикновено е запазена за разум.
Меган Шепърд

- Как оцеляхте? Попитах. Въпросът ми го хвана неподготвен и ръката му се сви около заровете. Той предпазливо сви рамене. - Божията благодат, предполагам.
Меган Шепърд

- Ние се борихме за живота си, - каза тя тихо. - Сега трябва да се борим за нашия свят.
Меган Шепърд