Работата е толкова таен порок, колкото морфинът.
Ирен Немировски

Подобни

Опасност, смелост, страх, любов: сега той знаеше истинския смисъл на тези думи... Да, дори любов... Сега се почувства по-добре, по-силен и много уверен. Никога повече нямаше да види света през очите на някой друг. Но повече от това, всичко, което може да обича и да вярва оттук нататък, би дошло от него самия и от никой друг. Бавно той събра ръцете си, наведе глава и накрая се помоли.
Ирен Немировски

Възпитана в чистота и строгост, тя не се чувстваше нещастна като момиче; за да не се отегчава, й стигаше градина, домашни и библиотека - огромна влажна стая, където книгите, в които обичаше да рови, бавно се покриваха с плесен.
Ирен Немировски

Когато се родих, бях толкова изненадан, че не говорих година и половина.
Ирен Немировски

...защото само музиката може да премахне различията на език или култура между двама души и призовават нещо неразрушимо в тях.
Ирен Немировски

Позволете ми поне да си запазя правото да решавам собствената си съдба, да й се присмея, да й се противопоставя, да я избягам, ако мога. Роб? По-добре да си роб, отколкото куче, което мисли, че е свободно, докато тръгва зад господаря си.
Ирен Немировски

Робство... По-добре е да знаеш, че си роб, отколкото да се страхуваш като куче и да мислиш, че си свободен.
Ирен Немировски

Моля, позволете ни да се върнем към нормален начин на живот, какъвто и да е той; тези войни, революции, големи исторически сътресения може да са вълнуващи за мъжете, но за жените... Жените не чувстваха нищо друго освен скука. Тя беше уверена, че всяка жена ще се съгласи с нея: омръзна им да плачат, отегчени до смърт от всички тези благородни думи и благородни чувства!
Ирен Немировски

...тя плачеше, защото предразсъдъците надживяват страстта и защото беше сантиментално патриотична.
Ирен Немировски

Звукът на ботушите му... Щеше да отмине. Окупацията щеше да приключи. Щеше да има мир, благословен мир. Войната и трагедията от 1940 година ще бъдат не повече от спомен, страница в историята, имената на битки и договори, които децата ще декламират в училище, но за мен, докато съм жив, никога няма да забравя тихият, редовен звук от тези ботуши, които крачат по подовите дъски.
Ирен Немировски

Тя беше твърде изтощена и унила, за да приеме важността на новините- точно както човек, който е пролял толкова много сълзи до леглото на някой, който умира, не е останал за истинския момент на смъртта.
Ирен Немировски