Дали чувствата на жените не са разположени по периферията и по-близо до кожата. Отколкото при мъжете? И понеже създават живот, дали не са някак по-чувствителни към това и към болката, която може да се измери единствено със сълзи, скръб и тъга?
Йон Калман Стефансон

Подобни

Едно от най-лошите неща, които можем да направим на друг човек, е да плачем в тяхно присъствие, затова плачем сами, тайно за предпочитане, сякаш от срам, но на този свят вероятно има по-малко неща по-чисти от сълзите, родени от скръб, от съжаление, цивилизацията често ни отвежда в особени посоки.
Йон Калман Стефансон

Понякога най-голямото щастие е сънят, защото си в безопасност и светът не може да го достигне. Можете спокойно да мечтаете за захар и бонбони.
Йон Калман Стефансон

Но къде свършват мечтите, къде започва реалността? Мечтите идват отвътре, пристигат, капка по капка, от света, който всеки носи в себе си, идват малко криво, разбира се, но има нещо в света, което не е криво, това е нещо, което не се превръща в нещо друго, днес те обичам, утре те мразя - този, който не се променя, мами всички.
Йон Калман Стефансон

Умираме, ако не слушаме това, което учи опитът, но умираме, ако обръщаме твърде много внимание.
Йон Калман Стефансон

Животът може да бъде толкова равнодушен.
Йон Калман Стефансон

Бог постави добро и красиво сърце в гърдите ти, но за съжаление забрави да му даде нагръдник.
Йон Калман Стефансон

Момчето познава прекалено добре този вид мъже – сурови, непоклатими, толкова сурови, че изключват всякаква нежност, всякаква игра, всякаква лекота; толкова сурови и непоклатими, че неволно се стремят да подчиняват всичко около себе си. Толкова сурови, че увреждат живота. Толкова сурови, че сеят смърт.
Йон Калман Стефансон

Хелга наблюдаваше червения килим, защото очите трябва все пак да гледат някъде, те не могат просто да заспят като ръцете, като краката, които дълго време никой не забелязва; очите са съвсем друго нещо, те почиват единствено зад клепачите, тези завеси пред мечтите.
Йон Калман Стефансон

Четенето на стихове е опасно за живота.
Йон Калман Стефансон

Бих искал да го попитам защо чете този стар датски превод вместо по-нов, по-сходен с нас по време и манталитет, защото преводите изглежда остаряват по-бързо от оригиналните текстове, това е една от загадките на литературата, въпреки тяхното значение и качество., сякаш те са били по-свързани с тяхната епоха, отколкото самото произведение.
Йон Калман Стефансон