Пътищата на мъжете и жените са такъв пъзел. И едва успях да дешифрирам собствените си чувства, да не забравяме и нечии други.
Меган Шепърд

Подобни

Колкото по-дълго седях там, едва можех да дишам, толкова повече осъзнавах, че само защото обществото каза, че нещо е еднопосочно, едва ли означава, че е правилно.
Меган Шепърд

- Там има тъмна магия, - предупреди Люк. - Същества, които обичат студа, които харесват момичета, които се скитат в горите си. Каквото и да правиш, не им позволявай да те целунат.
Меган Шепърд

Може би не сме били лоши, но имаше нещо изцапано, нещо разкъсано в тъканта на нашите същества.
Меган Шепърд

Не вярвайки в нищо освен в истината на Монтгомъри, който въпреки всичките си недостатъци беше стабилен като морето, честен като слънцето. Очите ми се насълзиха от неочаквани сълзи и аз го целунах по-силно, отчаяно. Това не беше щастлив край.
Меган Шепърд

Все още имаше красота в света, все още невинност.
Меган Шепърд

Той се усмихна мрачно, въпреки че в това нямаше радост, сякаш за веднъж разбра колко сърцераздирателно беше това за мен. - Никой серум не може да промени кой си. Нито трябва да се променяте. Гений или лудост - всичко зависи от това кой разказва историята. Ръката му спря да почуква и тази човечност отново проблесна в очите му. - Ти си перфектна такава, каквато си, любов моя.
Меган Шепърд

Усмивката може да скрие толкова много. Усмивката може да бъде лъжа.
Меган Шепърд

- За да вземеш правилното решение, трябва да разбереш и двата пътя пред теб, - каза той тихо. - Трябва да познаваш демоните си, преди да разбереш дали да ги последваш.
Меган Шепърд

Понякога грешките си струват да се правят.
Меган Шепърд

Бузите й придобиха дълбок нюанс на праскова. Пристъп на ревност ме порази дълбоко в себе си и аз се хвърлих на стола си. Останалите се присъединиха към мен на масата. Монтгомъри не си ли спомни снощи, по време на бурята, как прокарваше пръсти по голата кожа на гърба ми? Направих. Едва можех да мисля за нещо друго. Едуард седна срещу мен, потънал в собствените си мисли. Ръцете му все още носеха драскотините от нашето бягство. Чудех се дали още го болят ребрата. Докоснах разсеяно своите, спомняйки си усещането за ръцете му, които ме държаха там, онази нощ зад водопада.
Меган Шепърд