 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
- Обичаше ли я? - чувам въпроса си. Татко гали снимката с пръст. - Винаги. Дори в съня.
Карл-Юхан Валгрен
Подобни
Вероятно паметта може тайно да увеличи необичайните детайли, да ги подобри.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Морето тази вечер беше странно и загадъчно - сенки, дошли от нищото, се плъзгаха по тъмната повърхност на водата, като огромни плоски животни, а пясъкът изглеждаше напълно бял. Изведнъж той започна да плаче, без причина. Стоях и го гледах, без да знам какво да кажа. Имаше нещо много красиво в тази сцена, нещо лишено от ежедневен смисъл, по никакъв начин не докосващо живота, сякаш всичко се разиграва зад невидима стена, без наше участие. Той седна пред мен и плачеше, тихо и мелодично, беше като дълга песен без думи. По някаква причина все още не разбирам защо, беше много хубаво и спокойно в душата ми...
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
На пода е килим, стар, сбръчкан, със следи от разбити надежди и изгубени илюзии...
Карл-Юхан Валгрен
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Повярвайте ми, никой не намира това, което търси във войната. Тук може да се намери само едно – човешката злоба. И тази злоба няма стойност, защото не може да ни научи на нищо, което вече не знаем.
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Времето лети зад мен във вятъра, но аз не го забелязвам.
Карл-Юхан Валгрен
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Няма нищо друго на света, остават само фалшификати. Жени с фалшиви устни и гърди. Млади писатели, които пишат упадъчно без препратка към оригинала... Фалшива, подвеждаща реклама, изкуствени усмивки по кръчмите, безкрайни лъжи на политици по трибуните.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той разбра, че такива хора има навсякъде, хора, направени от някакъв зловещ материал, бликащи от злоба и омраза, и се чудеше как изобщо е оцелял човешкият род – с такава омраза хората отдавна трябваше да се унищожат взаимно.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Ревността е вечният мрачен спътник на любовта в погребален костюм, смъртта в миниатюра, оставяйки вкус на олово в устата. Предметът на това чувство може да е незначителен, но ревността не е създадена за преговори, тя живее свой собствен живот, този възпален апендикс на любовта...
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
.. по някаква причина тя му вярваше безусловно. Може би защото бяха направени от същия, доста развален материал, излязоха от същото време и от едно и също пространство, където никой не се интересуваше от никого и нищо.
Карл-Юхан Валгрен
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Мисълта умира веднага щом започне да пробва дрехите от слово.
Карл-Юхан Валгрен
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |