- Иска ми се да можех да бъда с всички вас, - отговорих аз, като се усъвършенствах над някого, за когото почти изцяло бях спрял да мисля. Времето ни прави сантиментални. Може би в крайна сметка страдаме от времето.
Андре Асиман

Подобни

Щях да го изведа пред фоайето на хотела и след това да стоя и да го гледам как си отива. Всеки момент щяхме да се сбогуваме. Изведнъж част от живота ми щеше да ми бъде отнета сега и никога нямаше да ми бъде върната.
Андре Асиман

Вие сте сами, както и аз самият, и най-жестокото е, че намирането на един друг и казването да останем сами заедно няма да реши нищо.
Андре Асиман

От време на време внезапната болезненост предизвикваше дискомфорт и срам. Който казваше, че душата и тялото се срещат в епифизата, беше глупак. Това е задникът, глупако.
Андре Асиман

Но всичко това не отиде никъде - макар че никога не изчезна. Просто седеше там, без минало, без бъдеще, като чаша вино, напълнена до ръба, но никога не пияна от него.
Андре Асиман

Знаех точно коя фраза в парчето трябва да го е развълнувала за първи път и всеки път, когато я пусках, му го изпращах като малък подарък, защото тя наистина беше посветена на него в знак на нещо много красиво в мен, за което не е необходим гений, за да разбера, и това ме подтикна да хвърля удължена каденца. Само за него.
Андре Асиман

Никой не започва като самоненавистник. Но натрупайте всичките си грешки и направете достатъчно голям брой грешни обрати в живота и скоро ще спрете да се опитвате да си простите. Накъдето и да погледнете, откривате срам или неуспех, които се взират назад.
Андре Асиман

Хората, които четат, са скривалища. Те крият кои са. Хората, които се крият, не винаги харесват кои са.
Андре Асиман

Поглеждам назад към онези дни и не съжалявам за нищо, нито за рисковете, нито за срама, нито за пълната липса на предвидливост.
Андре Асиман

Тайната беше извън тялото ми. И какво, ако видя. И какво, ако ме хвана. И така, и какво, и какво.
Андре Асиман

- Това, което предстои, ще бъде много трудно, - започна той да променя гласа си. Тонът му каза: Не е нужно да говорим за това, но нека не се преструваме, че не знаем какво казвам. Да говорим абстрактно беше единственият начин да му говорим истината.
Андре Асиман