Живеем ли само в илюзията за достойнство, когато за миг можем да се превърнем в измет, в досадно насекомо, в диво същество, в безформена маса от циреи и гной? Човешка съдба ли е да бъде унижаван, нараняван, убиван, както историята показва отново и отново?
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 12 месеца

Никога преди не беше виждал такова тяло, тяло, което казваше толкова много и въпреки това не беше нищо повече от себе си.
Хан Канг

0

Споделяне

Добавено преди 12 месеца

Това нейно невероятно спокойствие го уплаши, карайки го да си помисли, че може би това е повърхностно впечатление, останало след неописуема дивотия, която е преживяла или която се е утаила в нея като утайка.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Чувството, че никога не е живяла на този свят, я изненада. Беше факт. Тя никога не беше живяла. Дори като дете, доколкото си спомняше, тя не бе правила нищо друго, освен да търпи... Не разбираше защо, но изправена пред тези разлагащи се сгради и разпръснати треви, тя беше нищо друго освен дете, което никога не е живяло.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Никога не си позволявам да забравя, че всеки един човек, когото срещам, е член на тази човешка раса. И това включва и вас, професоре, да слушате това свидетелство. Както включва и мен самата.
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Заради някаква вълнуваща белота в нас, неопетнена, непокътната, нашите срещи с толкова девствени предмети никога не ни оставят развълнувани?
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Тя стоеше неподвижно пред хладилника. Лицето й беше потопено в тъмнината, така че не можах да различа изражението й, но всички възможни варианти ме изпълниха със страх.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Животът е толкова странно нещо, мисли си тя, след като спре да се смее. Дори и след като са им се случили определени неща, без значение колко ужасно е преживяването, хората продължават да ядат и пият, да ходят до тоалетната и да се мият - живеят, с други думи. А понякога дори се смеят на глас.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Тя наблюдава ивиците дъжд, удрящи прозореца, с непокътнатата стабилност, уникална за онези, които са свикнали на самота.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

В студените сутрини този първи бял облак от изпускащ се дъх е доказателство, че живеем. Доказателство за топлината на телата ни. Студеният въздух нахлува в тъмните бели дробове, поглъща топлината на тялото ни и се издишва като осезаема форма, изпъстрена със сиво. Чудодейното разпръскване на живота ни, навън в празния въздух.
Хан Канг

2

Споделяне

Добавено преди 13 месеца

Варварството, присъщо на човека от самото начало, е по-силно изразено в тълпата.
Хан Канг

1

Споделяне

Добавено преди 13 месеца