Това се случи в Куанджу точно както се случи на остров Чеджу, в Куантунг и Нанкин, в Босна и из целия американски континент, когато все още беше известен като Новия свят, с такава еднаква бруталност, сякаш е запечатана в нашият генетичен код.
Хан Канг

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Вие сте наясно, че като индивид нямате капацитет нито за смелост, нито за сила.
Хан Канг

Добавено

Мечти, покрити със сънища, палимпсест на ужаса.
Хан Канг

Добавено

Той трябваше да се насили да приеме, че мъжът на средна възраст, който имаше бейзболна шапка, прикриваща линията на косата му, и широк пуловер, който поне се опитваше да направи същото за корема му, беше самият той.
Хан Канг

Добавено

Тя не беше в състояние да разбере как нещо толкова враждебно и студено може да бъде ефимерно и невероятно красиво в същото време.
Хан Канг

Добавено

След като те загубихме, всичките ни дни се превърнаха във вечери. Вечерта стана наша улица и наш дом. В тази бледа светлина, която вече не озарява и не помрачава живота, ние ядем, ходим и спим.
Хан Канг

Добавено

- Вече не съм животно, сестро, - каза тя, като първо огледа празното отделение, сякаш се канеше да разкрие важна тайна. - Нямам нужда да ям, не и сега. Мога да живея и без него. Всичко, от което се нуждая, е слънчева светлина.
Хан Канг

Добавено

Обърнати към неразгадаеми звуци, натоварени с любов и мъка. Към бледо синьо и телесна топлина. Може би и аз съм отварял очи в тъмнината, както направи тя, и съм се взирал навън.
Хан Канг

Добавено

Всеки момент е скок напред от ръба на невидима скала, където острите ръбове на времето непрекъснато се подновяват. Вдигаме крака си от твърдата земя на целия ни живот, изживян досега, и правим тази опасна стъпка навън в празния въздух. Не защото можем да претендираме за някаква особена смелост, а защото няма друг начин.
Хан Канг

Добавено

Още помня момента, в който погледът ми попадна на осакатеното лице на млада жена, чертите й бяха разсечени с щик. Безшумно и без шум, нещо нежно дълбоко в мен се счупи. Нещо, което дотогава не бях осъзнавал, че е там.
Хан Канг

Добавено

Обзета от този познат срам, тя се сети за мъртвите, за които липсата на живот означаваше, че никога повече няма да бъдат гладни. Но животът все още продължаваше за нея, а гладът все още беше ярем на врата й. Това беше това, което я измъчваше през последните пет години - че все още можеше да чувства глад, все още отделя слюнка при вида на храна.
Хан Канг

Добавено

Вижте още

Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за времето Цитати за живота Цитати за мечтите Цитати за животните
Цитати за любовта Цитати за жените Цитати за грешките Цитати за избора Цитати за думите