Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.
Блага Димитрова

Подобни

Тя е родена да обича и да бъде обичана! Но ще срещне ли любов по мярка за себе си? Или все нещо няма да и достига, нещо мъничко, което е всичко?
Блага Димитрова

Дали най-голямата ми грешка не бе страхът от грешката? Тоя страх да не сбъркам! Той спъваше всяка моя стъпка, запушваше всеки мой порив, караше ме все да спирам сред път. Страхът от грешка предизвиква верижна реакция от грешки. Аз бях изгубила себе си. Постоянният страх от грешка е най-опасен климат за младостта. Защо пък нямам право да бъркам? Аз бях много млада. Можех да си позволя смелостта да сгреша.
Блага Димитрова

Искам свободно да избирам и сменям посоките си!
Блага Димитрова

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност - срещу изменчивия вятър,
нежност - в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...
Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.
Горда съм,
че съм родена Жена!
Блага Димитрова

Лицемерните не могат да простят искреността на чувствата ми.
Блага Димитрова

Да обичаш, значи да разбираш.
Блага Димитрова

Колко сте виновни, хора, пред най-голямата чистота, висота и красота на живота!
Блага Димитрова

Какво ти е нужно на този свят, задъхана душо, за да дойдеш на себе си и да бъдеш щастлива. Едно дърво пред прозореца със слънчеви пори на сянката, една разтворена книга, ромон на пиано и една съзерцателна вечер...
Блага Димитрова

Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
Блага Димитрова

Влюбеният е най-защитен от шумотевицата. Той като глухар не чува нищо друго освен трепета в себе си.
Блага Димитрова