Човешката природа жадува за промяна и свежи цветове, не иска да свикне с навика.
Маркус Вернер

Подобни

Човек може наистина да обича това, което мрази.
Маркус Вернер

Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено.
Маркус Вернер

В Генуа валеше като из ведро. Той стоеше под аркадите до Централна гара и вдигнал поглед към паметника на Христофор Колумб отсреща, си мислеше: За какво съм тук? Какво изобщо търся? И откъде оня е взел тази енергия? – Искам или не, ще трябва да замъкна тялото си до някой хотел, евентуално то мен. Капнали сме и двамата. Хайде тръгвай, че се смрачава, да потърсим местенце, където да се положим и да заплачем напук на хилядолетните девизи за храброст.
Маркус Вернер

Нейсе, та седя си аз някъде си, мисля за жена си, за професията си, за няколкото мои приятели, ненужен до н-та степен, без особено самосъжаление, без особено бъдеще. Само по келнера, който ми брои парите, разбирам, че съществувам.
Маркус Вернер

Прозорецът на стаята... беше отворен и ако оттам беше насочено към мен не ловна пушка, а шпионка, пак се чувствах много неудобно, дори в опасност.
Маркус Вернер

Истината е, че само копелета се чувстват като у дома си на тази земя.
Маркус Вернер

Можем ли да се надяваме на революция сред охлювите?
Маркус Вернер

Влюбването е духовно блаженство, деликатно придружено от чувственост.
Маркус Вернер

Сестринските чувства са чужди на женската природа.
Маркус Вернер

Това, че Магда имаше навик преди лягане да подрежда масата за закуска, винаги беше ядосвало Конрад. Той недоумяваше как може човек по такъв нехаен, почти самовластен начин да се разпорежда с бъдещето, и смяташе направо за снобско да се действа тъй, все едно бе изключено през нощта да настъпи бедствие. Сега обаче самият той носи от кухнята чиния, чаша, поставка за яйце, нощ и лъжичка, и в горния край на холната маса се получава малка, белязана с очакване трапеза.
Маркус Вернер