Гадовете не живеят, но оцеляват.
Хакан Гюндай

Подобни

Престъпленията от омраза не бяха личен проблем. Това беше обективно насилие. За да мразиш жертвата, нямаше нужда да губиш време, за да го опознаеш лично. Достатъчно беше да подуша доза от всеобщата омраза, витаеща във въздуха.
Хакан Гюндай

Светът е бъркотия и бих предпочел да поваля всички с широко отворени ръце, отколкото да се опитвам да вървя, без да удрям никого.
Хакан Гюндай

...Той си спомни колко много мразеше всяко човешко същество, което някога е живяло и живяло на земята. Беше пълно с тях. Беше обсадено. с хора. С минаващи хора.
Хакан Гюндай

Търки беше младо момиче с булимия и депресия, което мислеше, че е дебела, когато се погледне в огледалото на изток и че костите й се броят, когато се погледне в огледалото на запад, и не можеше да побере нищо, което носеше върху себе си.
Хакан Гюндай

Няма нищо по-болезнено от наказанието, което човек си налага.
Хакан Гюндай

Едно от състоянията на материята е необикновеното.
Хакан Гюндай

Може би така е продължил животът. Защото никой не знае предварително какво го е причинило... Защото първата реакция на човека, който е бил свидетел на всички последствия от всяко негово действие във времето, вероятно би била да спре. Спрете и спрете. в ужас. От страх да се движи, докато сърцето й спря. Защото крайният резултат от всяко действие беше болка и може би, ако човешките същества знаеха това, никога нямаше да се родят. Може би по-лошо, той щеше да продължи да се ражда, дори ако знаеше всичко това.
Хакан Гюндай

Мразех това природно бедствие, наречено надежда, което кара най-безпомощните деца на света да сънуват най-големите мечти!
Хакан Гюндай

Той смачка цигарата в стъкления пепелник. Мислеше, че е изгаснала. Но нищо не изгасна. Двата огънати фаса продължаваха да димят. Той опита отново. После отново. Върховете на пръстите му потъмняха. Пепелта се утаи между плътта и нокътя. Но цигарата не угасна.
Хакан Гюндай

Може би и аз съм нормален човек, но интересите ми не са нито в този свят, нито в този век.
Хакан Гюндай