Преди това се намеси непрекъснатият механизъм на ежедневието. Колко по-различно вероятно биха се развили революциите и цялата история днес, ако хората продължаваха да бъдат автономни същества, свързани с едно цяло, може би както в древна Атина, и не се чувстваха толкова безнадеждно затворени от своята професия и график, ако не зависеха от хиляди непредвидени обстоятелства, нито са били части от неконтролируема машина, сякаш са вървели по релси и са били изгубени в случай на дерайлиране! Само ежедневието генерира сигурност и усещане за постоянство, оттам до джунглата има само една крачка.
Себастиан Хафнер

Подобни

Хитлер няма развитие, формиране на характера и същността на своята личност.
Себастиан Хафнер

Вече отбелязах между другото, че способността за индивидуален живот и щастие във всеки случай е по-слабо развита сред германците, отколкото сред другите народи.
Себастиан Хафнер

Основното, към което се стремя, е моралът на моята история да не бъде забравен.
Себастиан Хафнер

Както виждаме, наистина е демонично, изключително опасно, това толкова възхвалявано, безобидно, красиво мъжко другарство. Нацистите знаеха какво правят, когато го наложиха като нормална форма на живот на цял един народ.
Себастиан Хафнер

Това абсолютизиране на трудолюбието е немски порок, а немците го смятат за добродетел.
Себастиан Хафнер

Те не виждат, че нациите, както и хората, не са от полза, ако спечелят целия свят, но загубят душата си. Те дори не забелязват, че за своя патриотизъм или това, което се нарича патриотизъм, те жертват не само себе си, но и страната си.
Себастиан Хафнер

Атмосферата в Германия приличаше на атмосферата в днешна Европа: вцепенено очакване за неизбежно нещастие и странна надежда, че в последния момент то може да бъде избегнато.
Себастиан Хафнер

Тогава на цяло германско поколение беше премахнат много важен духовен орган, който дава на човек стабилност, баланс и, разбира се, тежест. Проявява се като съвест, разум, светска мъдрост, вярност към принципите, морал или страх от Бога.
Себастиан Хафнер

Германия води двойнствен живот като нация, защото почти всички германци го правят.
Себастиан Хафнер

Ето какво вече го нямаше, така че това е веселието, любовта, безвредността, доброжелателността, добрата воля, разбирането, добронамереността, щедростта и хумора. Вече нямаше хубави книги, а и тогава едва ли щеше да има човек, който да се интересува от добра книга. Въздухът в Германия стана задушлив и вонящ.
Себастиан Хафнер