 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
Един много добър човек който и на мравката път правел, един ден решил да отиде при една гадателка да му каже какво го чака в бъдещето. Гледачката му предсказала че заради него щели да загинат много хора, хиляди дори милиони.
Добрият човек се изплашил и попитал:
- Как така?
Но гадателката казала:
- Не мога да ти кажа нищо повече!
Добрият човек много се изплашил от казаното му от гадателката, и решил да се самоубие. Той отишъл на една железопътна линия легнал
от релсите и зачакал влака да дойде, когато влакът почнал да приближава, на релсите застанало и едно момче.
Добрият човек решил да спаси момчето и го избутал настрани и двамата оживели. Човекът попитал момчето как се казва. Момчето отвърнало:
- Адолф - Адолф Хитлер!
Никой не е казал, че си длъжен да се усмихваш, но чувството за хумор може да ти помогне да пренебрегнеш непривлекателното, да изтърпиш неприятното, да се справиш с неочакваното и да се усмихваш през целия ден.
Ан Ландърс
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Куражът не винаги ръмжи. Понякога куражът е тихият глас в края на деня, който прошепва: "Утре ще опитам отново".
Мери Ан Радмахер
|
6
|
Споделяне
|
Добавено |
Някой ден ще се изсипе истински дъжд и ще измие всичкия боклук от улиците. Някой ден...
Робърт Де Ниро
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Някои хора така усилено се подготвят за дъждовни дни, че не се наслаждават на днешното слънце.
Уилям Федър
|
7
|
Споделяне
|
Добавено |
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.
Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.
- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Най-важното на този свят е допирът на твоята и моята ръка, по-важно е от покрива, от хляба, от виното и винаги ще е така - защото покривът ненужен е след края на нощта и хлябът ни добър е само ден, но твоето докосване и твоят глас завинаги ще пеят в мен...!
Спенсър Майкъл Фрий
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Отмъсти с доброта...
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Елиф Шафак
|
10
|
Споделяне
|
Добавено |
Баба и дядо се скарали и сърдитата баба решила да накаже дядото като не му говори. На другия ден дядото напълно забравил за снощната караница, но бабата сърдито не продумвала и дума. Какво ли не правил дядото, но не могъл да промени настроението на жена си и тя все така сърдито мълчала. Накрая той започнал да рови по шкафовете и чекмеджетата. Бабата го гледала, гледала, но накрая не издържала и го попитала:
- Какво ровиш там стар глупако! - троснала се бабата.
- Слава Богу, намерих го - ухилил се дядото.
- Какво си намерил?
- Твоят глас! - казал мило дядото...
Антъни де Мело
|
12
|
Споделяне
|
Добавено |
Никога не игнорирайте човека, който се грижи за вас повече от колкото за себе си. Защото един ден може да се събудите и да разберете, че сте загубили Луната докато сте броили звездите!
Антоан дьо Сент-Екзюпери
|
15
|
Споделяне
|
Добавено |