Димитър Димов - Цитати

Димитър Тодоров Димов (25 юни 1909 - 1 април 1966) е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща е на писателката Теодора Димова. В тази категория има 23 цитата, подредени в 3 страници.

По цели дни лежа неподвижно, броя часовете, които ми остават да живея... и разсъждавам върху миналото си, върху живота си и хората... И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.
Димитър Димов

Прекарвахме дълги часове в разговор. Ония приятни и безполезни разговори, в които душите се докосват.
Димитър Димов

Ала мисълта да не го вижда повече и се стори непоносима. Спомни си часовете, които бе прекарвала с него... Във въздуха се носеше нещо топло и златисто, нещо безумно радостно и щастливо, което опияняваше и двамата.
Димитър Димов

Лицето му бе все тъй мъжествено, както преди дванадесет години. Под кафявата му риза се очертаваха твърдите и стегнати мускули, които някога караха тялото и да отмалява. И дори погледът му не се беше променил. Това беше поглед, който продължаваше да я изпълва с ревност и любов.
Димитър Димов

Нравствената стойност на една постъпка се определя не от подбудите и, а от съзнанието за последиците и.
Димитър Димов

Да мамиш съпруга си беше обяснимо, но да изневерявaш на любовника си граничеше с безобразие.
Димитър Димов

Това бяха очи, които разбираха от всичко, но не се вълнуваха от нищо.
Димитър Димов

Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.
Димитър Димов

Но колкото по-силно я завладяваха спомените, толкова по-голямо ставаше безредието в душата и.
Димитър Димов

По гръбнака и преминаха парливи тръпки... Винаги нещо и подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.
Димитър Димов