 20
|
 Споделяне
|
Добавено |
Всяка буква
Много думи крие тишината -
иска да ги изрече във слово.
Тръгнала с любов от двама братя
всяка буква ражда се отново...
После се подрежда в свойто място,
радост и светлик да бъде само -
в думички България и щастие,
в най-красивата ни дума: Мамо...
Азбука от вяра и надежда
прави всяка стъпчица по-лека.
Щом науката се пише с нежност,
сбъдва се човешкото в човека...
Много думи греят във душата -
искат с обич да се облекат.
В светлите мечти на двама братя
всяка буква се превръща в път.
Мира Дойчинова
Хората си мислят, че ако заминат да живеят на друго място ще бъдат щастливи, а после се оказва: че където и да отидеш навсякъде взимаш със себе си... себе си.
Нийл Геймън
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
Трябва да си намерите врагове, защото иначе тяхното място ще го заемат приятелите.
Генадий Малкин
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
О, да приятелю. Боли да видиш как всичко рухва пред очите ти, а ти да стоиш безпомощен и не можеш да направиш нищо, просто защото ти е дошло време да си тръгнеш от мястото на което вече не си желан...
Ал Пачино
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |
"Какво ще кажат хората?" е истинско самонаказание за онези, които хронично поставят себе си на второ място и цял живот играят роля, чакайки аплодисменти.
Мадлен Алгафари
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Притча за Тъгата и Яростта
В едно омагьосано царство, до което хората никога не стигат, а може и да минават постоянно през него, без да знаят…
В едно вълшебно царство, в което неосезаемите неща стават конкретни…
Имало някога… едно чудно езеро.
В прозрачните и чисти води на езерото плували риби във всички цветове на дъгата и се отразявали всички нюанси на зеленото…
До тази вълшебна и прозрачна лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно.
Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата.
Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза), се изкъпала на бърза ръка – и тя не знаела защо бърза толкова – и още по-бързо излязла от водата…
Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила…
Не забелязала, че роклята не била нейната, а на Тъгата…
И така, облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала.
Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза – или по-точно, без да съзнава, че времето минава, – излязла от езерото бавно и лениво.
На брега установила, че дрехите й ги няма.
Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата да не обича, то е собствената й голота.
Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта.
Разказват, че оттогава нататък ние, хората, често срещаме Яростта – сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно, разбираме, че Яростта, която виждаме, е само маска и под дрехата й всъщност се крие Тъгата.
Хорхе Букай
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |
Хвани ръката ми, дръж се здраво. Ще преминем през страшни места. Но мисля, че знам пътя, само не пускай. И ако те целуна в мрака, не се притеснявай, защото ти си моята любов.
Стивън Кинг
|
16
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът е като представление - в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.
Питагор
|
9
|
Споделяне
|
Добавено |
Светът е опасно място, не заради тези, които вършат зло, а заради тези, които само наблюдават и бездействат.
Алберт Айнщайн
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |
За където и да тръгнеш, все на едно и също място ще пристигнеш. Човек носи скуката си и радостите си със себе си в куфарите.
Георги Данаилов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |