Цитати за сестра

В тази категория има 209 цитата, подредени в 21 страници.

Всеки трябва да носи собствената си съдба, независимо от нейната тежест. Никой не може да се опита да поеме съдбата на родител, баба и дядо, брат или сестра, чичо или леля, без да последва някакъв вид страдание.
Марк Уолин

...щом човек влезе в положението на медицинска сестра, той неволно започва да проявява чудеса от усърдие.
Решат Нури

Като видяла златна ябълка, тя като по-голямата си сестра веднага посегнала да я откъсне. Но скоро се убеди, че да искаш и да можеш са съвсем различни неща.
Хауърд Пайл

Казват, че загубата на член на семейството е като загуба на ръка или крак. Със смъртта на сестра ми загубих половината от душата си.
Бриджит Кемерер

През целия си живот виждах как насилието, създадено от баща ми, се върна в семейството ми и си мислех, че само ще влоша нещата за майка ми и сестра ми, ако поискам да отмъстя на баща си. Трябваше да се осмеля да поема по пътя на мира.
Пабло Ескобар

- Знаете ли какво е приятелството? - попита той.
- Да - отвърна циганката. То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
- Ами любовта? - продължи Гренгоар.
- О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепера.
- Двама, души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай.
Виктор Юго

Завистта е сестра на съревнованието.
Александър Пушкин

Сестра ми казва, че нямало такова нещо като дълги истории. Имало само къси истории и такива, които не искаш да разказваш.
Елиф Шафак

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.

Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.

От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.

Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.

Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.

Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.

Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.

- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад