Цитати за забравата

В тази категория има 3236 цитата, подредени в 324 страници.

Исках го. Дълбоко. Такава любов не беше въпрос, ограничен до сърцето и ума. Не беше нещо, което да почувстваш и забравиш с времето, нещо, което да докоснеш, без да бъдеш докоснат в замяна. Не... Тази любов беше нещо друго. Нещо необратимо. Беше нещо от душата.
Шелби Махурин

Богатите днес са забравили, че парите са средство, а не цел.
Фредерик Бегбеде

Но да не забравяме, че градовете са като човешки същества. Те се раждат, преминават през детството и юношеството, остаряват и в крайна сметка умират.
Елиф Шафак

През нощта времето, удължавайки се и извивайки се, позволява да гледате навсякъде. В сравнение с дневните часове всичко придобива различен смисъл, възникват хаотични мисли и образи, които веднага се забравят.
Сузана Фортес

Трябва да съм на хиляда години, за да забравя начина, по който ме целува.
Сали Торн

Нека никога да не забравяме, че правителството е себе си и не е извънземна власт над нас. Крайните управници на нашата демокрация не са президент и сенатори и конгресмени и правителствени служители, а избирателите на тази страна.
Франклин Рузвелт

Истинските хора имат проблеми с дългото разделяне, ако нямат калкулатор, понякога забравят рождения ден на съпруга си и имат махмурлук в деня на Нова година.
Ричард Тейлър

Ние, романистите, неудържимите писари, стреляме и стреляме с думи непрестанно срещу смъртта, като стрелци по бойниците на разрушен замък. Но времето е дракон с непроницаема кожа, който поглъща всичко. Никой няма да помни повечето от нас след няколко века: за всички намерения и цели ще бъде все едно никога не сме съществували. Абсолютната забрава на тези, които са ни предшествали, е тежка мантия, това е поражението, с което сме родени и към което вървим.
Роса Монтеро

Който учи, трябва да страда. И дори в съня ни болка, която не може да се забрави, пада капка по капка върху сърцето и в собственото ни отчаяние, против волята ни, идва мъдростта при нас чрез ужасната Божия благодат.
Хелън Фишер

Хората плачеха за края, но понякога трябваше да плачеш за новите начала. Нямаше да забравя какво съм оставил. Но щях да се вълнувам — поне доколкото можех - от това начало и как щеше да свърши.
Мариана Запата