Животът скрит е в дребните неща. В жест обикновен, ала човешки. В любима песен, слушана в нощта, с човек, умеещ да прощава грешки.
Дамян Дамянов

Подобни

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Дамян Дамянов

СРЕДНОЩЕН ТЕЛЕФОН
Прости детинщината моя,
че ти звъня по никой час:
на самотата в покоя,
ми е потребен нечий глас.
Щом цялото пространство нямо
с хиляда гласа ме коси,
един-единствен търся само -
от всичките да ме спаси.
Дамян Дамянов

ЗАЩО СМЕ ЗЛИ?
Защо сме зли, защо сме толкоз лоши,
Защо понякога, във толкоз злост удавени,
Делим имоти, служби и разкоши?
Еднакво смъртни всички сме. Забравяме!
Забравяме! Еднакво алчни, диви,
Забравяме го в своите дрязги, страшните!
Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни -
Еднакво смъртни, но еднакво живи!
Ех, престанете! Нека поживеем
И ние, хора, мъдро като хората!
Една земя ще е над нас, отгоре ни,
Но важно е, дордето сме над нея...
Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов

И сам не знаеш гроб ли е, сърце ли е, туй, дето носиш вляво в гърдите си...
Дамян Дамянов

Запомних и едните, и другите, и третите. И земята, дето ме удари запомних.
И бабините думи: "Който не пада, той не расте!"
Дамян Дамянов

Какъв скъперник е човекът - цени безценното до него, едва щом го забележи друг.
Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти до себе си щом искаш да съм влюбен. Ех, вярно е, далечното гнети, но затова пък близкото погубва.
Дамян Дамянов

Само обич самотна и дива,
само обич, много малко е знам,
но затова пък не е ли красива,
нямам друго какво да ти дам...
Дамян Дамянов

Щур свят, Господи, луд свят! Смешен и тъжен, жесток и трогателен, опак и прав... Свят, в който не можеш да разбереш къде свършва майтапът и откъде почва болката, кое точно е злобата и кое обичта, къде е истинското и къде лъжовното...
Дамян Дамянов