По някакъв начин бях достигнал възраст, когато влюбването в красива жена беше извън обсега ми, защото вече бях плешив и лицето ми беше пълно с бръчки, но котките ме обичаха така, както момичетата ме обичаха, когато бях млад.
Бохумил Храбал

Подобни

Човек дори не може безнаказано да убие котка, камо ли човек, нито пък безнаказано да изгони човек, камо ли да прогони котка, без последствия.
Бохумил Храбал

Писането е защита срещу скуката, но е и лек за меланхолия.
Бохумил Храбал

Трябва да бъда сам, да се призовавам сред хората, да се забавлявам, да играя театър със себе си, докато не се откажа, защото отсега около мен се въртят само кръговете на меланхолия.
Бохумил Храбал

Нека ви кажа, най-голямата компания в света е католическата църква, тя продава нещо, което никой никога не е виждал, никой не е пипал, никой не се е срещал, стоката й е господа, това, което наричаме Бог.
Бохумил Храбал

Това е единствената ми защита срещу красива мизерия.
Бохумил Храбал

Когато една майка е здрава, никое от децата не иска да й донесе дърва за огрев и вода, но когато е болна, децата бързат да й услужат.
Бохумил Храбал

Не можеш да се освободиш от свободата по начина, по който би се отървал от въшки, братко.
Бохумил Храбал

Веднага след като войната приключи, страната победител отново, според законите на диалектиката, ще се раздели на два лагера, точно както газовете, металите и всичко живо в света се разлагат, така че в борбата животът отново започва да се движи, и след това, стремейки се към единството на противоположностите, намира равновесие, така че светът да не залитне и за секунда.
Бохумил Храбал

Пиех си биричката на слънце, гледах как по Карловия площад преминават потоци от хора, всичките млади, студенти, и всеки от тези млади хора носеше на челото си млада звезда като знак, че младият човек е зародиш на гений, гледах как от очите им струи сила, същата сила, която струеше и от мен до мига, когато шефът ми ме нарече хайлазин.
Бохумил Храбал

И по този начин продължавам вътрешния си монолог, обаче, не, вече нямам разговор със себе си, стоя като че ли пред съдия по време на разпит и всичко, което някога съм казвал или правил, се обръща срещу мен, от това момент и това, което не можех да не мисля, е против мен.
Бохумил Храбал