...никой не е по-щастлив от мен, когато избягвам снаряд...
Миленко Йергович

Подобни

Природата на хората е такава, че те утешават само онези, които могат да усетят утеха, но от тежка скръб, която не търси утеха, за която е трудно да се говори, хората бягат, отблъскват я от себе си и се опитват напразно да забравят. Боже, дай ми сила никога да не бягам.
Миленко Йергович

...мъртвите се връщат от хора, които не намират здраве в болниците, защото здравето често се губи в бели коридори и зелени котелни, в миризмите на хлороформ, етер и болничен алкохол, където целият въздух мирише на тревога.
Миленко Йергович

Босненци мразят дълго, трайно и с мерак, но съвсем неорганизирано.
Миленко Йергович

Клането винаги се прощава, но не се забравя. И всяко извинение има ясно определен срок на годност. На някои им се прощава за десет, на други за петдесет и сто години, но никой не помни, че нещо, дори едно престъпление, реално или измислено, е било простено завинаги.
Миленко Йергович

Само ръкописите горят по-добре, по-красиво и по-задълбочено от книгите.
Миленко Йергович

Сякаш токът го нямаше завинаги, а малко, наскоро заклано прасе беше оставено във фризера в кухнята. Идват топли дни, идва лятото и тъгата нараства. Тази воня никога няма да изчезне от фризера и от стените на кухнята. Това беше тъгата на Лоръл, по-тежка от гипсовото корито, в което лежеше и се взираше в една точка на тавана.
Миленко Йергович

Няма смисъл да не позволяваме на огъня да погълне неща, които човешкото безразличие вече е унищожило. Красотата на Париж или Лондон е само алиби за престъпниците, позволили на Варшава, Дрезден, Вуковар и Сараево да изчезнат.
Миленко Йергович

...богато и уважавано мюсюлманско семейство, което излъчваше аромата на мек босненски ислям и балсамирано виенско величие. Градските зевзеци разправяха, че в тяхната къща даже мухите не били обикновени, а кръжали наоколо облечени във фракове.
Миленко Йергович

Не съжаляваш за дните, в които не си правил нищо друго, а чакаш да мине времето, но съжаляваш за годините, когато си искал нещо от себе си.
Миленко Йергович

Карло осъзна, че така от време на време човек започва да живее от нулата и че животът се състои от няколко по-малки живота, в които човек сменя различни лица.
Миленко Йергович