Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!
Рей Бредбъри

Подобни

Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.
Рей Бредбъри

Всеки ден гледам как се втурват от училище децата след часовете. Сякаш някой разхвърля от вратата букети цветя.
Рей Бредбъри

Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава нагоре, ей така, и да оставя дъждовните капки да падат направо в устата ми. Вкусът им е също като на вино. Опитвали ли сте някога?
Рей Бредбъри

Децата не са в състояние да си представят промяна, която не могат да видят.
Рей Бредбъри

Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ни се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
Рей Бредбъри

- За света аз не зная нищо.
- Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнадесет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнадесет.
Рей Бредбъри

И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължават споровете: "Какво е Любовта?", може би ще открием, че Любовта е способността на някого да ни върне към самите нас. Може би Любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни връща обратно към нас самите, мъничко по-добри, отколкото сме дръзвали да се надяваме и мечтаем...
Рей Бредбъри

Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене.
Рей Бредбъри

Натъпчи очите си с чудеса... Виж света. По-фантастичен е от всяка мечта, купена или направена във фабрика.
Рей Бредбъри

Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято...
Рей Бредбъри