Колкото и да е странно, по някаква причина сега е по-лесно да мислим за живота след смъртта.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Подобни

Понякога човек избира дали да живее или да умре.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Мисля за последния си дъх. Последна глътка въздух. Когато дърпаш, дърпаш и нищо не получаваш. Мисля си как гръдните мускули са разкъсани и горят. Всичко напразно, всичко безполезно. Няма въздух. Няма нищо. Само мрак.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Не знаех, че е възможно човек да направи старите неща отново нови.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

...искам да бъда безстрашен и свободен. Това е просто живот, Уил. Ще свърши, преди да се усетим.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Поглеждам отново Стела - клепачите й треперят, очите й ще се отворят. Искам да кажа. Искам да застана на вратата, до нея. Дори винаги да е на метър от нея. Дори на метър и половина. Но именно поради тази причина аз, с всичко, което е в мен, се обръщам и си тръгвам.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

- Нека позная, - прекъсва го непознатата. - Смяташ се за бунтар. Пренебрегвате правилата, за да докажете на себе си, че държите всичко под контрол. Не е ли? — Прав си — признавам аз и небрежно се облягам на стената. - Мислиш ли, че е сладко? аз се усмихвам.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

- Чакай малко. Рожденият ти ден е след 2 дни? - Ами да - нямам подарък за теб - Какво ще кажеш за едно обещание? Просто да съм наоколо
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Човешко докосване, имаме нужда от това докосване от този, когото обичаме почти толкова, колкото имаме нужда от въздух, за да дишаме. Никога не съм разбирал това, докато не можех да го имам. Това е моят живот с кистозна фиброза.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис

Не мисли за това, какво си загубила. Помисли какво ще спечелиш.
Рейчъл Липинкот, Мики Доутрин, Тобаяс Яконис