- Какво гледаш там, Херман? - На твоята глава. Защо не й расте косата? - Защото ми е време да умра. Старостта е като есента. Листата падат. - И тогава се превръщаш в зима? - Да. В дългата, дълга зима.
Ларш Собю Кристенсен

Подобни

Вера почти не яде, иска да усети собствената си лекота, иска да расте само навътре и да се вписва в сянката си.
Ларш Собю Кристенсен

Не е лесно да се понесе, ако човек е починал и всичко продължава както обикновено, сякаш той не съществува.
Ларш Собю Кристенсен

Всичко, което не е трябвало да се случи, често се оказва истина.
Ларш Собю Кристенсен

Ще назова друг метод или формула: раждайки се, човек няма история. И когато той умре, всичко вече е забравено. Междувременно паметта се шегува с него.
Ларш Собю Кристенсен

Мястото става място, когато човек остави следа върху него. Човек не е личност, докато няма собствено място. Това ли са местата, където се намират нашите спомени?
Ларш Собю Кристенсен

Търпението предпазва от времето, както крем Нивеа от слънцето.
Ларш Собю Кристенсен

Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша й. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи.
Ларш Собю Кристенсен

Изобщо не обръща внимание на никого. Той не говори. Спестява енергия. Измита всички ненужни неща. И ден след ден все повече и повече прилича на звяр.
Ларш Собю Кристенсен

Животът не е само големи шапки и бавни валсове. Животът е умението да чакаш онези, които никога няма да се върнат.
Ларш Собю Кристенсен

Това, което не знаят, не се разстройват. - Блажени са глупаците, накратко.
Ларш Собю Кристенсен