 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Единственото нещо, на което вярвам, са гърдите ми. Харесвам гърдите си. Защото гърдите ми не могат да убият нищо. Ръцете, краката, зъбите и острият език, дори погледът са оръжия, които могат да унищожат всичко. Но гърдите никога. Докато имам кръгли гърди, ще съм добре. Да, засега съм добре. Тогава защо гърдите ми губят формата си и увисват? Вече не е кръгла. Защо; Защо продължавам да отслабвам? Кое нещо иска да пробие и цялото ми тяло става толкова остро?
Хан Канг
Подобни
Един шал, просто шалът, се носеше най-бавно от всички парчета, докато накрая падна на пода. Като птица с полуприбрани крила. Или като душа, която се опитва да бъде чута откъдето и да е.
Хан Канг
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Това, което ме боли, са гърдите. Има нещо, което удря нервите в червата ми. Не знам какво може да е, но тези дни той не ме напуска постоянно. Въпреки че спрях да нося сутиен, все още усещах тази подутина. Колкото и дълбоко да вдишвам, не усещам облекчение в гърдите си.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Вярно ли е, че човешките същества са фундаментално жестоки? Опитът от жестокост ли е единственото нещо, което споделяме като вид? Дали достойнството, което държим, не е нищо друго освен самозаблуда, маскирайки от себе си единствената истина: че всеки един от нас е способен да бъде сведен до насекомо, хищен звяр, буца месо? Да бъдеш унижен, избит - това ли е същността на човечеството, която историята е потвърдила като неизбежна?
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Ще ви накараме да осъзнаете колко нелепо беше много от вас да развявате националния флаг и да пеете националния химн. Ще ви докажем, че не сте нищо друго освен мръсни вонящи тела. Че не си по-добър от труповете на гладуващи животни.
Хан Канг
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
От време на време изтичането на времето изглежда остро очевидно. Физическата болка винаги изостря съзнанието.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако не беше така, че животът се простира по права линия, тя можеше в един момент да осъзнае, че е заобиколила завой. Донасяйки, може би, осъзнаването, че нищо от това минало сега не може да бъде зърнато, ако хвърли бърз поглед през рамо.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Отворете този момент и от него ще произлязат клане, мъчения, насилствени репресии. То бива избутано настрани, пречукано на пух и прах, пометено настрани във вълната от бруталност. Но сега, ако можем само да държим очите си отворени, ако всички можем да задържим погледа си стабилен, до горчивия край...
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Това, което беше постигнал в продължение на десет години, му убягна, вече не принадлежеше на него, а на някой, когото познаваше, или по-скоро, когото смяташе, че познава.
Хан Канг
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя не направи никакво движение, за да проучи непознатото пространство и не показа нито една от емоциите, които човек може да очаква. Изглеждаше достатъчно за нея просто да се справи с всичко, което се изпречи на пътя й, спокойно и без суетене. Или може би просто вътре в нея се случваха неща, ужасни неща, за които никой друг не можеше дори да предположи, и по този начин беше невъзможно за нея да се занимава с ежедневието в същото време. Ако е така, естествено нямаше да й остане никаква енергия, не само за любопитство или интерес, но наистина за някакъв смислен отговор на всички обикновени подробности, които се случваха на повърхността.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
- Не те познавам, - промърмори тя, стиснала здраво телефона, след като затвори. - Няма нужда да ти прощавам, нито ти трябва да ме молиш за прошка, защото не те познавам.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |