Понякога всичко е наред с нас, всичко изглежда както винаги, не знам как да го обясня, може би просто ми се струва, но само докато сме заедно, тя е сама на друго място.
Свен Нордквист

Подобни

Времето минава бавно, ако просто чакаш.
Свен Нордквист

Той заспа. Но той също вероятно се радваше на почивката им. Както и да е, в съня си той се усмихна.
Свен Нордквист

След това Петсън и Финдъс пиха кафе мълчаливо и гледаха отраженията си в прозореца. Навън беше много тъмно, но в кухнята беше много тихо. Тази тишина идва, когато нещо не се получава така, както сте искали.
Свен Нордквист

- Каква невероятна Коледа прекарахме тази година, - каза той на котето. - Първо събрахме елхата, после я украсихме с чаени лъжички и изведнъж имаше толкова много гости и толкова много лакомства! Имаме толкова прекрасни съседи!
Свен Нордквист

Но слушай, Петсън, следващия път, когато търсиш, потърси ме там, където съм. Иначе какъв е смисълът да гледам?
Свен Нордквист

...Аз нямам време. Трябва да нацепя дърва. Но аз не искам да цепя дърва. Трябва да разкопая лехите. Но не искам да разкопавам лехите. Просто искам да седя тук и да съм тъжен.
Свен Нордквист

Сестрата казва, ние също можем да летим като птици, защото който не лети, той пада, който падне, той умира, но ние не можем да умрем - първо трябва да остареем. Оказва се, че си приличаме и можем да летим като птици.
Свен Нордквист

Виждаш ли, с Дядо Коледа е така: ако вярваш, че той съществува, значи той съществува.
Свен Нордквист

Не е толкова лесно да заспите, когато току-що сте видели кой знае какво на тавана. Финдъс легна в краката на Петсън, държейки ушите си на главата му. Но дори и ушите трябва да спят, така че скоро цялата котка заспа.
Свен Нордквист

- Непрекъснато се случват странни неща с тестото - обясни котето. - Понякога то внезапно изчезва. - Или може би някое коте просто е било тук и е изяло всичко? - предложи Петсън. - Може би - съгласи се Финдъс. - Или може би беше собственикът на някакво коте? - Може би е така, - отговори собственикът.
Свен Нордквист