Всеки човек обаче има по едно или две неща, към които се отнася по този начин и всеки някъде го чака неговият Буик Ривера - това може да бъде кола, колело, писалка, дори компютър; може да бъде куче или кон, нещо, което ще го накара да се стегне и съсредоточи, ще го направи по-добър и по-търпелив, само че не всекиму е отредено да се срещне с това нещо в живота.
Миленко Йергович

Подобни

Те се спогледаха, невярващи, че тук някога е имало джазклуб. Всъщност невярващи, че тези нещастни, гледни и сиротни босненци биха могли да знаят нещо за джаза, за стъклените мансарди на Манхатън, където някой самотно дави тъгата си в тъмния цвят на алкохола.
Миленко Йергович

Навън валеше някакъв ситен дъждец или пък мъглата се превръщаше във водни капки, не знам, но изглеждаше като грамаден облак, спуснал се над града и полегнал върху покривите на къщите и по улиците, сякаш сме поръчали огромен юрган за цяло Сараево, че да не трябва да ставаме от леглата.
Миленко Йергович

Всичко важно, което човек може да каже за себе си, всяка истина за него, която се казва в мълчание, се казва с очите.
Миленко Йергович

Но вода не отказа никога на никого.
Миленко Йергович

Всяко преувеличено възмущение води до това, което възмутения човек ще си изкара над главата, без значение дали е възмутен.
Миленко Йергович

Карло осъзна, че така от време на време човек започва да живее от нулата и че животът се състои от няколко по-малки живота, в които човек сменя различни лица.
Миленко Йергович

Не съжаляваш за дните, в които не си правил нищо друго, а чакаш да мине времето, но съжаляваш за годините, когато си искал нещо от себе си.
Миленко Йергович

...богато и уважавано мюсюлманско семейство, което излъчваше аромата на мек босненски ислям и балсамирано виенско величие. Градските зевзеци разправяха, че в тяхната къща даже мухите не били обикновени, а кръжали наоколо облечени във фракове.
Миленко Йергович

Няма смисъл да не позволяваме на огъня да погълне неща, които човешкото безразличие вече е унищожило. Красотата на Париж или Лондон е само алиби за престъпниците, позволили на Варшава, Дрезден, Вуковар и Сараево да изчезнат.
Миленко Йергович

Сякаш токът го нямаше завинаги, а малко, наскоро заклано прасе беше оставено във фризера в кухнята. Идват топли дни, идва лятото и тъгата нараства. Тази воня никога няма да изчезне от фризера и от стените на кухнята. Това беше тъгата на Лоръл, по-тежка от гипсовото корито, в което лежеше и се взираше в една точка на тавана.
Миленко Йергович