Ето какво се случи: абсолютно нищо. Вълната на скръбта, която през цялото това време кипеше някъде вътре, не се разля. Но и не спеше. Тя все още беше в съзнанието му, заключена в невидими брегове, като затаен дъх.
Джанин Къминс

Подобни

Търси в нейните красиви спомени, но няма полза. Тя не може да си спомни защо и така или иначе няма значение.
Джанин Къминс

Мъката дебне в моменти на бездействие.
Джанин Къминс

Красотата, наред с други неща, поражда емпатия.
Джанин Къминс

Всеки ден нов ужас и когато свърши, това чувство на сюрреалистична откъснатост. Неверие, почти, в това, което току-що изтърпяха. Умът е вълшебен. Човешките същества са вълшебни.
Джанин Къминс

Всеки наркобарон има комплекс на Робин Худ.
Джанин Къминс

Всеки нов ден носи със себе си още една неизвестна досега мъка.
Джанин Къминс

Въпреки всичко той обича да е жив. Лидия не знае дали това е вярно за нея самата. За майките въпросът така или иначе е без значение. Оцеляването й е по-скоро въпрос на инстинкт, отколкото на желание.
Джанин Къминс

Преди по-малко от две седмици мръсотията по пода в коридора й беше нещо, което можеше да я дразни. Това е невъобразимо. Реалността на случилото се е много по-лоша от най-лошия от въображаемите й страхове. Но може да е още по-лошо.
Джанин Къминс

Хавиер й напомни, в средата на майчините години, че животът е вълнуващ, че винаги има възможност за нещо или някой, неоткрит досега.
Джанин Къминс

Травмата чака неподвижност. Лидия се чувства като напукано яйце и не знае дали е черупката, или жълтъка, или белтъка. Тя е разбъркана.
Джанин Къминс