Може ли най-добрият ни начин да се доверим на себе си, като познаваме и разбираме някой друг? Човек, който е прекарал живота си по различен начин и върви по логика, която е в противоречие с твоята? Как любопитството, което те вдъхновява към друг живот, се примирява с твоето съзнание, че си губиш времето?
Паскал Мерсие

Подобни

Защото този, който го желае, не е този, който все още недокоснат от бъдещето стои на кръстопът. Вместо това, белязаният от бъдещето, станало минало, иска да се върне в миналото, да отмени неотменимото. И би ли искал да го отмени, ако не го беше претърпял?
Паскал Мерсие

Но какво, ако се подготвим да разберем нечие вътрешно аз? Това пътуване ли ще свърши някога? Душата е сферата на фактите? Или предполагаемите факти не са повече от измамни сенки на нашите истории?
Паскал Мерсие

Кичът е най-пагубният от всички затвори. Решетките са покрити със златото на опростените, нереални чувства, така че да ги приемате за стълбовете на двореца.
Паскал Мерсие

Да разбереш себе си: това откритие ли е или творение?
Паскал Мерсие

Безсънните хора бяха обвързани от безмълвна солидарност.
Паскал Мерсие

Историите, които другите разказват за вас, и историите, които разказвате за себе си: Кои са по-близо до истината? Толкова ли е ясно, че са ваши собствени? Човек ли е авторитет за себе си? но това наистина не е въпросът, който ме вълнува. Истинският въпрос е: в такива истории има ли наистина разлика между истина и лъжа? В истории за външното, със сигурност. Но когато тръгнем да разберем някого отвътре? Това пътуване ли е, което някога свършва? Дали душата е място на фактите? Или предполагаемите факти са само измамни сенки на нашите истории?
Паскал Мерсие

Ти си комарджия, Патрис. Вие не играете рулетка или покер. Вие играете с хора. Не да се възползваш от тях, не защото не ги уважаваш. Не е и вашето желание да използвате силата си. Не можете да не почувствате границите на една връзка, това я прекрачва и причинявате бедствие.
Паскал Мерсие

Не само че вече не го виждахте, но и се срещахте с него. Видяхте отсъствието му и го посрещнахте като нещо осезаемо. Отсъствието му там беше като рязко очертаната празнота на снимка с фигура, изрязана точно с ножица и сега липсващата фигура е по-важна, по-доминираща от всички останали.
Паскал Мерсие

Защо знаем толкова малко за фантазиите на родителите си? Какво изобщо можем да знаем за някого, ако не знаем нищо за картините, които се разиграват във въображението му?
Паскал Мерсие

Човек не трябва да превръща другите в градивни елементи на собствения си живот, във водоносители в надпреварата за собственото си спасение.
Паскал Мерсие