Обесен врабец! Кой някога би се сетил да обеси врабче? Това е като овкусяване на борш с две гъби вместо само с една - прекалено е!
Витолд Гомбрович

Подобни

Джоуи, крайно време е, скъпо дете. Какво ще кажат хората? Ако не искаш да бъдеш лекар, поне бъди женкар или любител на конете, бъди нещо... бъди нещо определено...
Витолд Гомбрович

Просто, колкото по-умен е читателят, толкова по-мъдра ще излезе книгата; и колкото по-глупав и стерилен е читателят, толкова по-глупава ще бъде книгата.
Витолд Гомбрович

Моята литература трябва да остане такава, каквато е. Особено това, което не се вписва в политиката и не иска да й служи. Култивирам само една политика: моята собствена. Аз съм отделна държава.
Витолд Гомбрович

Тя беше страхотен експерт по изчакване, мека, пасивна, срамежлива и затова често я боляха зъбите, защото тя перфектно се вписваше в чакалнята на зъболекаря и зъбите й знаеха за това.
Витолд Гомбрович

Универсалният стил е този, който знае как да прегърне с любов тези, които не са съвсем развити.
Витолд Гомбрович

Ако бих предприел пътуване от Земята до някоя друга планета или дори до Луната, също бих предпочел да бъда с някого - за всеки случай, така че моето човечество да има какво да види.
Витолд Гомбрович

Чета Сенкевич. Какво мъчително четене. Какъв мощен гений! И никога не е имало такъв първокласен писател от второкласния клас.
Витолд Гомбрович

Не без удоволствие мога да кажа на моите величествени колеги, които пишат за човечеството и в името на човечеството, че никога не съм написал нито една дума, освен с користна цел; но всеки път работата ме предаде и избяга от мен.
Витолд Гомбрович

Исках, на първо място, да се вмъкна в добрата милост на хората с моята книга, така че при последващ личен контакт да намеря вече подготвената почва и, обосновах, ако успея да имплантирам в душите им благоприятно образ на мен, този образ от своя страна би ме оформил; и така, волю-неволю, щях да стана зрял.
Витолд Гомбрович

Самотата е поразителна. Затова след дълго изпитание отворих отново вратата, появих се на прага, от самота малко сляпо като прилеп.
Витолд Гомбрович