Изгубен в мечтите си, някак си пресичам пътните сигнали, блъскайки се в улични лампи или хора, но въпреки това се придвижвам напред, излъчвайки изпарения от бира и мръсотия, но усмихнат, защото куфарчето ми е пълно с книги и същата нощ очаквам да ми кажат мен неща за себе си, които не знам.
Бохумил Храбал

Подобни

...а като сготвеше, сядаше до отворената вратичка на печката, добавяше дърва, скутът ѝ бе пълен с жълта светлина...
Бохумил Храбал

Аз съм нещастно щастлив.
Бохумил Храбал

И така се прибирам в къщи като горяща къща, като горяща конюшня, светлината на живота се излива от огъня, огън се излива от умиращата дървесина, враждебна скръб се задържа под пепелта.
Бохумил Храбал

Две неща доминират в съзнанието ми, винаги и упорито ми се чудят: звездното небе над мен и моралният закон в мен.
Бохумил Храбал

И изведнъж се почувствах посветен и израснах в собствените си очи, тъй като имах смелостта да не полудея от всичко, което в тази твърде шумна самота видях и какво преживяха душата и тялото ми.
Бохумил Храбал

В крайна сметка, когато вече не можех да се надявам или да вярвам, когато вече бях развалина, защо ме взе обратно, тяло без душа, без любов?
Бохумил Храбал

И така постепенно невероятното стана реално.
Бохумил Храбал

Ще избера собственото си падане, което е възнесение.
Бохумил Храбал

Защото когато чета, всъщност не чета; Пускам красиво изречение в устата си и го изсмуквам като плодова капка, или го отпивам като ликьор, докато мисълта се разтвори в мен като алкохол, влива мозък и сърце и се движи през вените до корена на всеки кръвоносен съд.
Бохумил Храбал

Вече не се чувствах сам и това ми даваше не сила, а сладко усещане за щастие, макар че знаех, че тъгата се крие недалеч, защото цялото същество възниква от небитието и всичко съществуващо произтича от неговата противоположност.
Бохумил Храбал