Можете да живеете с безнадеждност само толкова дълго, преди всъщност да сте безнадеждни.
Робърт Гулрик

Подобни

Ако бяхте там, нямаше да забележите. Не бихте забелязали собствената си тишина в този тънък отрязък от време. Но ако бяхте там и бяхте записали по някакъв необозрим начин тишината, направихте негатив от нея, докато стъклената плоча получава светлината, за да бъде проявена по-късно, вие щяхте да знаете кога мисълта, споменът беше най-накрая се разви, че това беше моментът, в който започна. Часовникът тиктакаше. Часът удари. Всичко отново се раздвижи. Влакът закъсня.
Робърт Гулрик

Но не мисля, че това е така за много хора. За много хора, за много хора, които срещнах в кошчето, мисля, че личният избор няма много общо с това.
Робърт Гулрик

Всеки ден имаше някаква нова трагедия, някакъв нов и необясним обикновен провал.
Робърт Гулрик

Ученето стана нея. Обичаше миризмата на книгата от рафтовете, шрифта на страниците, усещането, че светът е безкрайно, но познаваемо място. Всеки факт, който научи, сякаш отваряше нов въпрос и за всеки въпрос имаше друга книга.
Робърт Гулрик

Имаше толкова много, което бяхме причинили на себе си, толкова много казахме в нашите сесии, че сърцата ни бяха разкъсани от скръб. Има толкова много неща, които се случват с човешкото сърце, което е в сферата на немислимото, непознаваемото, непоносимото.
Робърт Гулрик

Тя се беше съгласила да се омъжи за него, без да осъзнава, че бракът носи едно просто удоволствие, удоволствие от непрекъснатата компания на друго човешко същество, актът на грижа, да носиш със себе си мисълта за някой друг. Предполагаше, че никога нямаше да го види да старее след днешния ден и откри, че тази мисъл я натъжава неизмеримо.
Робърт Гулрик

Тя си помисли за живота си, за нейния пачуърк юрган от живот, сглобен от изхвърлени парчета от това и онова; опит, знания, ясновидство. Нищо от това нямаше смисъл за нея.
Робърт Гулрик

Тя не беше жена, тя беше цял свят.
Робърт Гулрик

Нежността е тази, която разбива сърцата ни. Красотата, която ни оставя заседнали на брега, гледайки как лодките отплават. Именно сладостта ни кара да искаме да протегнем ръка и да докоснем нежната кожа на друг човек. И това е благодатта, която идва при нас, колкото и незаслужаващи да сме.
Робърт Гулрик

Някъде в болката има удоволствие и това е може би най-ужасната част.
Робърт Гулрик