Нежността присъстваше в начина, по който устата и кожата някак приканваха моите устни и ръце, присъстваше и в познатата дългогодишна близост, в навика просто да лежим и да дишаме един до друг, докато навън се мръква. Тази нежност властваше самоволно и си пробиваше път, независимо какво си мислех в момента за нея, за нас. Дланите ми познаваха всяка хлътнатина и издатина по тялото, като че през годините взаимно се бяха моделирали – нейното тяло и моите ръце, нейните ръце и моето тяло.
Йенс Кристиан Грьондал

Подобни

Рядко се появявам на снимките, тъй като направих повечето от тях сам и често ми се струваше, че по някакъв начин улавям собственото си отсъствие на снимките.
Йенс Кристиан Грьондал

Няма нищо подобно на конфликт, който да свърши трудната работа вместо вас. Това е подценено лекарство, страхливи като нас, но прави всичко толкова по-лесно.
Йенс Кристиан Грьондал

Мисълта, че се намираме в един и същи град, го превърна в опасна зона, където както отсъствието й, така и рискът от внезапното й появяване от време на време причиняваха незабавна болка, сякаш непозната ръка на някого стискаше дробовете и стомаха ми.
Йенс Кристиан Грьондал

Животът не е само за децата. Има толкова много от тях, повече, отколкото възрастните по света могат да направят щастливи.
Йенс Кристиан Грьондал

Всеки етап изтрива предишния от паметта, така че беше с нас и с децата, а останаха само снимки и нашият ненадежден спомен. Продължавайки да се променяме, рядко се замисляхме за това и дори тогава основно забелязвахме случващото се с нас, но не мислехме за факта, че годините ни влачат и ни отвеждат все по-напред през живота.
Йенс Кристиан Грьондал

Аз ли съм бил действително това, или съм бил изпаднал в шестмесечен пристъп на лудост, един последен бунтарски, неовладян жест, преди най-сетне да порасна?
Йенс Кристиан Грьондал

Как можем да се размекваме толкова по поводи, предопределени не от чувствата ни, а от безсъдържателните дати на календара?
Йенс Кристиан Грьондал

Щастието ми не бе тъй театрално, беше по-търпеливо, по-дискретно.
Йенс Кристиан Грьондал

Възможно ли бе да не съм щастлив?
Йенс Кристиан Грьондал

Всичко това е далеч в миналото, децата толкова бързат да пораснат, сякаш детството вече не минава бързо и дори снимките не могат да спрат времето.
Йенс Кристиан Грьондал