Там, в сладката миризма на чувалите на пощенските торби той разбра, че умира, и го зарадва, че се прибира в компанията на толкова много нежни думи вкъщи.
Крис Клийв

Подобни

В крайна сметка предполагам, че полагаме цветя на гроб, защото не можем да се полагаме върху него.
Крис Клийв

И по този начин любовта прави глупаци от всички нас.
Крис Клийв

Смъртта, разбира се, е убежище. Тук отивате, когато ново име или маска и нос вече не могат да ви скрият от себе си. Тук бягате, когато никое от княжествата на вашата съвест не ви даде убежище.
Крис Клийв

Живеете в свят на машини и мечтаете за неща с биещи сърца. Мечтаем за машини, защото виждаме къде са ни оставили биещите сърца.
Крис Клийв

Тук има осем милиона души, които се правят, че останалите не им ходят по нервите. Вярвам, че се нарича цивилизация.
Крис Клийв

Животът е диво несправедлив. Той игнорира нашите дълбоко вкоренени убеждения и поставя непропорционален акцент върху решенията, които взимаме за секунди.
Крис Клийв

Но животът не е склонен да позволи на никой от нас да избяга.
Крис Клийв

Все още треперейки, в скамейката разбрах, че не са мъртвите, за които плачем. Плачем за себе си и не заслужавах собственото си съжаление.
Крис Клийв

Това отново е раздвоеният език на скръбта. То прошепва на едното ухо: върнете се към това, което някога сте обичали най-добре, а на другото ухо прошепва, продължете напред.
Крис Клийв

Ако не можете да прочетете красивите неща, които са се случили в живота на някого, защо трябва да ви е грижа за тъгата им?
Крис Клийв