Дойде вечер. Татко дойде и започнахме да вечеряме. - Колко е чисто днес, - каза той. - Метохте ли пода? -Не, отговорих, не съм аз. Нека никой не знае, че съм помил пода. И едва след много години те ще познаят кой го е направил.
Виктор Драгунски

Подобни

Мама отново пропусна някакво кърваво престъпление и аз се успокоих за известно време. И така, с вълнение, спирки и бързи съкращения, с майка ми в крайна сметка стигнахме до безопасен край.
Виктор Драгунски

Невъзможно беше да напуснем тези места - душата ни беше забита в тази земя, вярата ни в победата, твърде близки хора останаха там зад раменете ни в домът с червения флаг.
Виктор Драгунски

Вървях по улицата, изтощен до краен предел, а душата ми беше сурова, смутна, безрадостна.
Виктор Драгунски

На масата имаше бяла покривка и пълна чиния червени репички и беше много красива и всички бяха толкова измити и свежи, че веднага се почувствах щастлив и изтичах в двора да се измия.
Виктор Драгунски

...имаше лъвове и не ми хареса факта, че укротителят ги влачеше за опашките им през цялото време, сякаш не бяха лъвове, а мъртви котки.
Виктор Драгунски

Той беше много щастлив, че някой е поел отговорността да решава и командва, сега той трябваше само да се подчини и може би по-добре да изпълни заповедта. Това му беше по вкуса. Той веднага се почувства уверен и прояви плам.
Виктор Драгунски

И сега дадох клетва, че винаги ще преподавам уроците си. До дълбока старост.
Виктор Драгунски

Приличаше на Исус Христос или на княз Мишкин. Като цяло според мен те си приличат.
Виктор Драгунски

Например, има приказка за Червената шапчица. Ние с майка ми толкова много пропуснахме в нея, че тя стана най-кратката приказка в света и най-щастлива.
Виктор Драгунски

Татко винаги е такъв - той си спомня най-важното нещо напълно случайно!
Виктор Драгунски