Едва когато сме напълно смачкани, ние показваме от какво сме направени.
Бохумил Храбал

Подобни

Небето в никакъв случай не е хуманно, както мислещият човек не е хуманен: не че не иска, но е несъвместимо с неговите концепции.
Бохумил Храбал

Десет пъти на ден, всеки ден, се чудя, че съм се скитал досега, а след това, отчужден от себе си, непознат за себе си, се прибирам у дома.
Бохумил Храбал

...този любовник вече я обича само с душата си, но вместо това й извайва паметник, на който тя ще се възхищава в собствената си градина през целия си живот, а след смъртта този ангел ще застане на гроба й, като преспапие на гроба.
Бохумил Храбал

Добрата книга винаги е обърната някъде навън.
Бохумил Храбал

Същността на животът е да се запиташ за смъртта.
Бохумил Храбал

Очаквам да ми казват неща за себе си, които не знам.
Бохумил Храбал

Интересно е как младите поети мислят за смъртта, докато старите мъже мислят за момичетата.
Бохумил Храбал

Докато му помагах да се изправи, почувствах, че се тресе навсякъде, затова го помолих да ми прости, без да знам за какво, но това беше моята работа, исках прошка, дори поисках прошка на себе си, че съм това, което съм, какво беше моята природа да бъда.
Бохумил Храбал

Небето не е хуманно, но има нещо, което е по-високо от тях, това състрадание и любов, които отдавна съм забравил и окончателно забравих.
Бохумил Храбал

И без това не мога да живея в новото време, защото принадлежа към старото време, което е мъртво.
Бохумил Храбал