Кои са всички тези хора? Диваци с вратовръзки. Нечистоплътни дендита. Психеделични аристократи. Меланхолични веселяци. Разведени сватбари. Гибелни танцьори. Работливи ленивци. Високомерни просяци. Безгрижни марионетки. Здрачни скитници. Войнствени дезертьори. Оптимистични циници. Накратко, банда амбулантни оксиморони.
Фредерик Бегбеде

Подобни

Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда.
Фредерик Бегбеде

Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има.
"Любовта трае три години", Фредерик Бегбеде

С времето преставаш да обичаш. ЛЮБОВТА е предварително изгубена битка.
"Любовта трае три години", Фредерик Бегбеде

Днес произвеждат мъже, които изпитват огромен страх от самотата. Мъже, които предпочитат да се настанят в обзаведен тристаен апартамент с първата срещната, отколкото да се събудят сами в леглото си. А щом заживеят с нея, упрекват я, че им е отнела свободата.
"Помощ, простете", Фредерик Бегбеде

Най-силна е несподелената любов. Бих предпочел никога да не научавам това, но такава е истината: няма нищо по-страшно от това, да обичаш някого, който не те обича - и в същото време това е най-прекрасното мое изживяване. Да обичаш някого, който не те обича, си е чист нарцисизъм. Да обичаш някого, който не те обича, е любов.
Фредерик Бегбеде

Нашето е твърде повърхностно за брака. Женим се, все едно че прескачаме до Макдоналдс. Сетне грабваме дистанционното и сменяме канала.
Фредерик Бегбеде

За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, който да и се възхищава. Поне аз така виждам нещата. Цветето се нуждае от слънце...
Фредерик Бегбеде

Двете най-ужасни изречения на света са: "Трябва да поговорим!" и "Надявам се да си останем приятели!". Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край, както на разговора, така и на приятелството.
Фредерик Бегбеде

Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят.
Фредерик Бегбеде

Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в "нещо друго", по-здраво и по-прекрасно. Че това "друго" било Любовта с главна буква, чувство, не толкова възбуждащо, но пък за това - по-зряло. Нека сме наясно: на това "друго", ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на "зрелите", на онези, затънали до гуша в своя сантиментален комфорт. Моята любов си е с малка буква, но с широко разперени криле. Тя не трае дълго, но поне човек чувства, когато я има.
Фредерик Бегбеде