Днешната нощ ме гледа с униние, зелен цвят и лайм. Искам вътре в тази нощ, която е по-дълга от живота, искам вътре в тази нощ живот суров, кървав и пълен със слюнка.
Кларис Лиспектор

Подобни

Който желае, може да ме придружи: пътят е дълъг, болезнен е, но е изживян.
Кларис Лиспектор

Тя се чувстваше като сух клон, стърчащ от въздуха. Чуплив, покрит със стара кора. Може би беше жадна, но наблизо нямаше вода. И най-вече задушаващата увереност, че ако един мъж я прегърне в този момент, тя ще почувства не мека сладост в нервите си, а сок от лайм, който ги боде, тялото й като дърво близо до огън, изкривено, пукащо, сухо.
Кларис Лиспектор

Всеки ден ще бъде едно и също нещо: на здрач започвам да се чувствам меланхолична и замислена.
Кларис Лиспектор

О, да живееш е толкова неудобно. Всичко притиска: тялото изисква, духът никога не спира, да живееш е като да си уморен, но да не можеш да заспиш – да живееш е разстройващо. Не можеш да се разхождаш гол, нито тялом, нито духом.
Кларис Лиспектор

Плод от едно и също дърво ли сме? Не - Анджела е всичко, което исках да бъда и никога не съм била. Какво е тя? Тя е морските вълни. Докато аз съм гъста и мрачна гора. Аз съм в дълбините. Анджела се разпръсква на искрящи фрагменти. Анджела е моето световъртеж. Анджела е моят отзвук.
Кларис Лиспектор

Реалността преди моя език съществува като немислима мисъл... животът предхожда любовта, телесната материя предшества тялото и един ден от своя страна езикът ще предшества притежаването на мълчание.
Кларис Лиспектор

Не искам красота, искам идентичност.
Кларис Лиспектор

Постигам простота само с огромни усилия.
Кларис Лиспектор

Аз не съм синоним - аз съм собствено съществително.
Кларис Лиспектор

Исках да знам: след като си щастлив, какво се случва? Какво следва?
Кларис Лиспектор