Добротата на жената с храната се върна при него и тази на Мартина. Бяха му предложили утеха и подслон, дори когато се страхуваше да не ги вземе, и приемайки, той беше научил нещо ново. Беше толкова дар да получиш, колкото и да дадеш, като изискваше както смелост, така и смирение.
Рейчъл Джойс

Подобни

Това е заключението, до което стигнах: ако работим върху това, винаги е възможно да намерим рационално обяснение за това, което не разбираме. Но може би е по-разумно от време на време да приемем, че не разбираме, и да спрем дотук. Да обясниш понякога означава да намалиш. И какво значение има дали аз вярвам в едно, а ти в друго? Споделяме една и съща цел.
Рейчъл Джойс

Когато нещо ти бъде отнето, виждаш по-ясно какво е донесло в живота ти...
Рейчъл Джойс

Беше толкова лесно да откриеш, че правиш нещата в живота, които не те интересуват, да се придържаш към тях дори когато не ги искаш и те нараняват. Но сега времето за мечтания и желания свърши и тя си отиваше. Тя пътуваше до другия край на света. Не само корабът беше откотвен. Това беше цялото й усещане за себе си.
Рейчъл Джойс

Отново той почувства по дълбок начин, че е едновременно вътре и извън това, което вижда; че той беше малко свързан и минаваше през него. Харолд започна да разбира, че това е и истината за неговата походка. Той беше и част от нещата, и не беше.
Рейчъл Джойс

Понякога е по-лесно, смята той, да преживеем грешките, които сме направили, отколкото да съберем енергията и въображението, необходими за поправянето им.
Рейчъл Джойс

Това не беше живот, ако се живееше без любов.
Рейчъл Джойс

Той беше научил, че малките хора го изпълват с удивление и нежност, както и самотата на това. Светът беше съставен от хора, които поставят единия крак пред другия; и един живот може да изглежда обикновен просто защото човекът, който го живее, го е правил от дълго време. Харолд вече не можеше да подмине непознат, без да признае истината, че всички са еднакви и уникални; и че това е дилемата да бъдеш човек.
Рейчъл Джойс

Същото беше и с времето, помисли си той, а също и със скръбта. И двамата чакаха да те хванат. И колкото и да им размахвахте ръце и да крещяхте, те знаеха, че са по-големи. Знаеха, че накрая ще те хванат.
Рейчъл Джойс

Всяка сутрин имаше сребристи пътеки от охлюви, пресичащи залата. По первазите на прозорците имаше паяжини като меки облаци и мухъл. Тресавището идваше вътре.
Рейчъл Джойс

Трябва да повярваш. Така си мисля и аз. Не става дума за медицина и прочие. Трябва да вярваш, че човек може да стане по-добър. Има толкова много неща в човешкия ум, които не разбираме. Но виждате ли, ако имате вяра, можете да направите всичко.
Рейчъл Джойс