Живото тяло е удивително. Но от момента, в който сърцето спре да бие, да тласка кръв, когато искрите от спомените и мислите угаснат, тогава то престава да удивлява и се превръща в нещо, за което не искаме да намерим, дума. Нека оставим това на науката. И после на пръстта.
Йон Калман Стефансон

Подобни

Птиците по стените са изрисувани толкова ярко, че съседската котка, жълто копеле, което вече ни е ограбило излишно много птици, скочи многократно срещу сградата през първите няколко седмици, можете ясно да я видите на главата и някога оттогава той никога не се върна във форма на нападенията си и след това отново заяви, че изкуството няма влияние върху живота.
Йон Калман Стефансон

Без хляб умираме, а без мечти повяхваме. Обикновено важните неща не са сложни, но едва със смъртта стигаме до този очевиден извод.
Йон Калман Стефансон

... бурята с рев изтри целия пейзаж, всички посоки, небето, хоризонта, дори самото време...
Йон Калман Стефансон

Адът има ръце, но няма кой да го прегърне.
Йон Калман Стефансон

В света има твърде много несправедливости и въпреки това всеки допринася за себе си.
Йон Калман Стефансон

Те чуха как Хелга се приближава с пъргава, но спокойна стъпка; някои така вървят, сякаш нищо не може да ги извади от равновесие или обърка по пътя им, а други са целите изтъкани от съмнения. Както виждаш, стъпките говорят много за човека: ела при мен и тогава може би ще знам дали те обичам.
Йон Калман Стефансон

...а пък Емил Зола издал роман, сто хиляди екземпляра се продали в първите три седмици. Момчето вдига глава за момент и се опитва да си представи как сто хиляди души четат една и съща книга- но едва ли е възможно човек да си представи такова множество, особено ако живее тук, в близост до полярния кръг.
Йон Калман Стефансон

Думите могат да имат силата на тролове и да убиват богове, могат да спасяват животи и да ги унищожават. Думите са стрели, куршуми от пушки, митологични птици, които преследват боговете, думите са незапомнени риби, които намират нещо плашещо в дълбините, понякога ширината им е такава, че могат да прегърнат света, а също и небето, по-често думите са нищо, счупени парцали, пробити от лед, безполезни произведения, лесно унищожени от смъртта и мизерията.
Йон Калман Стефансон

Но аз не умея нищо, изпусна се момчето.
Йон Калман Стефансон

Смъртта натоварва с отговорност.
Йон Калман Стефансон