Той беше забравил острия вкус на каменен прах, който витаеше около разбитите селски къщи, миризмата на мъртви мършави магарета и миризмата на мъртви нещастни кози, миризмата на счупени тераси и миризмата на разбити маслинови горички, киселата воня на мощен експлозив, тежката миризма на разлят зехтин, всичко това се слива в една единствена миризма, която той започна да свързва с човешки същества в беда.
Ричард Фланаган

Подобни

До края на живота си той щеше да се подчини на обстоятелствата и очакванията, започвайки да нарича тези странни тежести задължение.
Ричард Фланаган

И през цялото време той знаеше, че гладът го изяжда.
Ричард Фланаган

Суммата на този хаос беше, че сякаш четях книга, която никога не е започвала и никога не е завършвала напълно.
Ричард Фланаган

Той... откри, че добрата воля на хората често е в обратна връзка с тяхната позиция...
Ричард Фланаган

Когато фалшифицирах пари, винаги спасявах съвестта си, като заключавах, че просто разпространявам лъжата на търговията.
Ричард Фланаган

Историята ме омагьоса и взех да нося книгата със себе си навсякъде, сякаш беше някакъв мощен талисман, сякаш съдържаше някаква магия, която по някакъв начин би могла да предаде или обясни нещо фундаментално за мен.
Ричард Фланаган

Човек, добър или лош, беше великолепен. Не беше възможно това нещо, което беше нищо и никога нямаше да се промени, да означава края на всичко, което се движеше и променяше в него - доброто, лошото, великолепното. И все пак го направи.
Ричард Фланаган

Миналото не е твоята съдба, ти сам правиш живота си, както когато караш кола, или бавно, без да рискуваш нищо, да не печелиш нищо, или бързо, когато всичко, което има значение, е това, което е пред теб, в този момент, и всичко отзад вече не е от значение.
Ричард Фланаган

Светлината на убиец се разля от залеза. Тя наводни Уилям Стрийт с руменото си сияние и потече под синьо-черните градоносни облаци и нагоре по булеварда като гореща кръв.
Ричард Фланаган

Да контролираме смъртта на другите – кога, къде, умението да гарантираме, че краят е чисто нарязан – това беше възможно. И по някакъв странен начин такова убийство се чувстваше като контролиране на всичко останало от собствения му живот.
Ричард Фланаган