...не разбирам Европа. Всичко там е толкова рационално. Ако някой ви се усмихне, той се опитва да ви продаде нещо. Тук е различно. Когато някой се усмихва, той го мисли.
Олга Грязнова

Подобни

Ако спешното отделение се смяташе за палиативно място за надежда, психиатрията беше домакин на всички деструктивни елементи на постсъветското общество: пиячи, проституиращи, работници мигранти, малтретирани съпруги, пъпчиви кожи, хомосексуалисти. Така наречената измет.
Олга Грязнова

Мултикултуралността му се осъществяваше в конгресни зали, конферентни сгради и скъпи хотели. За него интеграцията беше търсенето на по-малко забрадки и повече кожа, търсене на ексклузивно вино или необичайна дестинация за пътуване.
Олга Грязнова

Нищо чудно, че балетът процъфтява, особено при репресивни режими.
Олга Грязнова

Какво да кажа, двама души винаги започват да вярват, че могат да направят нещо уникално, нещо, което никой преди тях не е правил. Но самият брак е анахронизъм, дори и най-щастливият.
Олга Грязнова

Добротата трябва да се печели.
Олга Грязнова

Лейла вече не знаеше къде започва и свършва тялото й, всичко стана едно и тогава по бузите й се появи издайническият руж, който французите избягваха в картините си, а руснаците никога не пропускаха.
Олга Грязнова

Интересът на мъжете винаги е имал период на полуразпад от три месеца, след което те са търсили някоя, който е по-красива, по-тънка, по-малко сложна и все повече: по-млад.
Олга Грязнова

Жалко, че германците не пуснаха децата си по улиците, може би тогава страната щеше да бъде малко по-приветлива, помисли си Алтай и в същото време си спомни, че германците пускат децата си да пълзят навсякъде, дори до обществени тоалетни.
Олга Грязнова

Нещата бяха потвърждение за съвместния им живот. В спалнята десетина икони висяха до маслен портрет на Ленин. Разбира се имаше само едно легло. Джонун беше очарован от лъжите на старите жени, невинното съжителство на Дева Мария и Ленин направи останалото.
Олга Грязнова

Не е нужно да чакате кризата на средната възраст, можете да забиете живота си до стената в средата на двадесетте.
Олга Грязнова