Беше невъзможно да се види пациента като личност. Беше невъзможно самият той да остане човек. В момента на интервенция - това е невъзможно.
Марина Степнова

Подобни

Ту през нощта, ту през деня, но по някаква причина винаги неочаквано, влаковете крещяха при приближаването – отчаяно, сякаш бяха ранени.
Марина Степнова

Щастието е семейството, горещи ръце, които никога няма да те пуснат, няма да те изпуснат, дори и целият свят да се е преобърнал.
Марина Степнова

Той направи крачка, но осъзна, че не вижда нищо - всичко наоколо беше непроницаемо гладко и алено от ярост, сякаш някой беше увил Мейзел жива в сурово кърваво месо.
Марина Степнова

Оживени, гръмогласни, просто арогантни лесно заеха всички най-добри места - и нито една световна справедливост не работеше, където силните лакти и същото силно, непроницаемо самочувствие влязоха в игра.
Марина Степнова

Просто мръсотията и плътта бяха непоносими за него физически. И кръв. Особено кръвта. Пълна професионална некомпетентност.
Марина Степнова

Неточка носеше своята другост с царствена небрежност. Като мантия от хермелин, честно казано. И не просто мантия, а мантия, позната от детството.
Марина Степнова

Оказа се, че той има вродена и рядка дарба да вижда човешкото дори и в най-нечовешките неща.
Марина Степнова

Останаха само книги - те не изискваха нищо, не забраняваха нищо и можеше да се говори с тях. Колкото искаш. Дори и за себе си.
Марина Степнова

...в напреднала възраст атеизмът на Линд започна леко да горчи и да се изпарява, сякаш някакви гумени уплътнения са изсъхнали, търкайки тапата - същата тапа върху силен йод, и Линд наистина не започна да вярва - по-скоро беше просто уморен от съмнения.
Марина Степнова

Да бъдеш щастлив за нея винаги е означавало да обичаш, но едва сега, на седемдесет и три години, в евакуация, във войната, тя най-накрая осъзна, че да обичаш не означава да направиш своя собствена. Можете да обичате непознати, тоест – само непознатите трябва да бъдат обичани, защото само по този начин те стават свои.
Марина Степнова