Знаехме, че сме само фрагменти от легенда и никога не сме съществували в този град. Няма по-добро чувство.
Себастиан Бари

Подобни

Хиляди винаги умират навсякъде. На света не му пука много, просто не му пука много. Това е, което забелязвам в него. Има онзи силен ридание и страдание и след това умиротворяващите води се затварят над всичко, старият Отец Време си измива ръцете. Той тръгва към следващото място.
Себастиан Бари

Би било много хубаво, ако понякога си мислех, че знам какво правя.
Себастиан Бари

Нямах желание да бъда виждан от никого или да говоря с никого. Понякога, докато се разхождах, изпадах в такова странно състояние на ума, че се втурвах към вкъщи при най-малкия намек за друг човек.
Себастиан Бари

Какво е това остаряване, когато дори двигателят, който държи отчаянието и надеждата ни в равновесие, започва да ни отказва.
Себастиан Бари

Веднага разбрах, че нещо ужасно не е наред, но можете да знаете това и да не допускате тази мисъл в главата ви, в предната част на главата ви. Танцува отзад, където не може да се контролира. Но предната част на главата е мястото, където започва болката.
Себастиан Бари

Не знаех, че човек може да издържи стена, изградена от въображаеми тухли и хоросан, срещу ужасите и жестоките, тъмни трикове на времето, които ни атакуват, и следователно да бъде автор на себе си.
Себастиан Бари

Това, което еленът чувства в секундата, в която вижда ловеца с пушката му, сякаш го чувствам в продължение на дълги часове и дни. Бях готов да избягам като всяко същество, но не знаех къде да избягам.
Себастиан Бари

В него имаше повече тъмнина, отколкото дневната светлина можеше да разсее.
Себастиан Бари

О, да, мисля, че човешката душа е много дребно нещо и опасявам се, че не е влязла много еволюция в нея. Това е неясна лека представа без дори подходяща ниша в тялото. И все пак това е единственото нещо, което имаме и което Бог ще измери.
Себастиан Бари

Исках да го изслушам, но не исках да отговарям сега. Тази странна отговорност, която изпитваме към другите, когато говорят, да им предложим утехата на всеки отговор. Горките хора! И така или иначе не беше задал въпрос. Той просто се носеше там в стаята, несъществен, жив човек в разгара на живота, умиращ неусетно на краката си, като всички нас.
Себастиан Бари