Тя се чуди от какво още ще трябва да се откаже и какъв е минимумът от неща, с които човек може да оцелее, без да загуби чувството, че е човек?
Славенка Дракулич

Подобни

Преди свършвах цялата храна в чинията, дъщеря ми вече не разбираше това. За тях войната беше нещо от исторически учебник или от филмите.
Славенка Дракулич

Има ли определен процент хора във всяка общност, които имат патологична склонност към най-лошите престъпления, ако получат шанс?
Славенка Дракулич

Седейки в нейната кухня, аз седя в центъра на света, в който тя ме пусна, защото споделяме общ език, езикът на супата.
Славенка Дракулич

Научен съм, че когато някой ме попита как съм, винаги отговарям: благодаря, добре. Хората не се интересуват как си, ми каза майка ми.
Славенка Дракулич

...Като че ли умишлено сме се заслепили, мислейки, че ще се предпазим от ужасите на войната, ако не ги видим. Ако не ги гледаме.
Славенка Дракулич

Не обяснявай нищо, казвам си, хората така или иначе няма да те разберат или защото са глупави, или защото не им пука, обикновено второто.
Славенка Дракулич

Самотата беше по-лоша от болката, помисли си тя, самотата, на която болката я бе хванала и на която беше осъдена до края на живота си.
Славенка Дракулич

Завършвам своето изложение с невъобразимата и, смея да кажа, абсолютно невероятна новина, че някъде в Близкоизточната пустиня съвсем неотдавна е била построена огромна стена. Но просто е трудно да се повярва, че след Берлинската стена хората биха повторили същата грешка отново. Ако е така, единственото, което ние, къртиците, можем да заключим, е че на тях не може да им се помогне, защото те самите са си най-големите врагове, наистина.
Славенка Дракулич

Европа има друго значение за мен. Всеки път, когато спомена тази дума, виждам босненското семейство пред себе си, живеещо далеч от това, което наричат дом, и яде собствената си чудесна храна, защото това е всичко, което им остава. Остава фактът, че след петдесет години беше възможно да има друга война в Европа; че е възможно да се променят границите; че геноцидът все още е възможен дори днес.
Славенка Дракулич

Всяко публично пространство е като табло за обяви, където се оставят послания към нацията от колективното подсъзнание.
Славенка Дракулич