Самотата беше по-лоша от болката, помисли си тя, самотата, на която болката я бе хванала и на която беше осъдена до края на живота си.
Славенка Дракулич

Подобни

Завършвам своето изложение с невъобразимата и, смея да кажа, абсолютно невероятна новина, че някъде в Близкоизточната пустиня съвсем неотдавна е била построена огромна стена. Но просто е трудно да се повярва, че след Берлинската стена хората биха повторили същата грешка отново. Ако е така, единственото, което ние, къртиците, можем да заключим, е че на тях не може да им се помогне, защото те самите са си най-големите врагове, наистина.
Славенка Дракулич

Европа има друго значение за мен. Всеки път, когато спомена тази дума, виждам босненското семейство пред себе си, живеещо далеч от това, което наричат дом, и яде собствената си чудесна храна, защото това е всичко, което им остава. Остава фактът, че след петдесет години беше възможно да има друга война в Европа; че е възможно да се променят границите; че геноцидът все още е възможен дори днес.
Славенка Дракулич

Всяко публично пространство е като табло за обяви, където се оставят послания към нацията от колективното подсъзнание.
Славенка Дракулич

Крайната цена на самотата и наивността беше прекомерна: един вид самоунищожение. Сякаш албанците смятаха, че държавата или хората могат да започнат от нулата.
Славенка Дракулич

Животът на жените, в никакъв случай не грандиозен, всъщност банален, свидетелства толкова много за политиката, колкото планини от теоретичен политически анализ.
Славенка Дракулич

Не мога да откажа на никого. Все още робувам на такава логика. Освен това в едно патриархално общество приятелството с чужденец се смята за истинско постижение, може би дори по-голямо от собствената кариера или име в чужбина.
Славенка Дракулич

Склонни сме да мислим, че приятните на външен вид хора са добри, а тези, които имат неприятна външност, съответно са зли. Всъщност това съвсем не е така.
Славенка Дракулич

...това, което не се вижда: страхът, съучастничеството и лицемерието по време на комунизма.
Славенка Дракулич

Тялото й лежи в леглото като неодушевен предмет, изпразнен маншет или пазарска чанта. Нищо не се е променило с напускането й от лагера. Тялото й все още е в тяхната власт, още повече сега. Едва сега С. разбира, че женското тяло всъщност никога не принадлежи на жената. Принадлежи на другите - на мъжа, децата, семейството. И по време на война на войници.
Славенка Дракулич

Войната е просто общ термин, събирателно съществително за толкова много отделни истории. Войната е всеки индивид, това е какво се е случило с този индивид, как се е случило, как е променило живота на този човек. За нея войната е това дете, което трябваше да роди.
Славенка Дракулич