Това, което изглежда спокойно и хармонично над земята, се оказва съвсем различно под земята - тук започва борбата за съществуване.
Петер Волебен

Подобни

Толкова много въпроси остават без отговор. Може би сме по-бедни, защото сме загубили възможно обяснение, или по-богати, че сме получили мистерия. Но не са ли и двете възможности еднакво интригуващи?
Петер Волебен

Това не означава, че горите са пълни с ходещи тълпи, напротив, тук можете да намерите уединение. Но гората е много важна. Придава на дома топлина и уют, дава ни чист въздух, физическо и психическо здраве, приключения и свобода.
Петер Волебен

Изследователите са разгледали около 700 000 дървета на всеки континент по света. Изненадващият резултат: колкото по-старо е дървото, толкова по-бързо расте.
Петер Волебен

Организъм, който е твърде алчен и взема твърде много, без да дава нищо в замяна, унищожава това, от което се нуждае за живот.
Петер Волебен

...но в крайна сметка не короядите, а ние самите сме тези, които дебалансираме внимателно настроения механизъм.
Петер Волебен

Някои дървета изглеждат така, сякаш са избрали банан за свой идеал и са образували ствол по негово подобие.
Петер Волебен

...след удар на мълния не само засегнатото дърво загива, съдбата му се споделя с него от още десетина съплеменници в радиус от 15 метра. Очевидно под земята те са били свързани с жертвата на гръмотевична буря и чрез корените са получили този път не захарен разтвор, а смъртоносен електрически разряд.
Петер Волебен

Защото чрез корените майките им влизат в контакт с тях и им осигуряват захар и други хранителни вещества. Може да се каже, че малките дръвчета сучат.
Петер Волебен

Вълците се оказаха по-добри стопани на земята от хората, създавайки условия, позволяващи на дърветата да растат и да упражняват влиянието си върху пейзажа.
Петер Волебен

Научихме, че дърветата-майки разпознават и говорят с роднините си, оформяйки бъдещите поколения. В допълнение, наранените дървета предават наследството си на своите съседи, засягайки регулирането на гените, защитната химия и устойчивостта в горската общност.
Петер Волебен