Не понасям повторения: рутината ме разделя от потенциалните новости в обсега ми.
Кларис Лиспектор

Подобни

Никога повече няма да разбера нищо, което казвам. Тъй като как бих могъл да говоря без думата да ме лъже? Как бих могъл да говоря освен плахо така: животът е само за мен. Животът е само за мен и не разбирам какво говоря. И така го обожавам.
Кларис Лиспектор

Любовта е, когато ти е позволено да участваш малко повече. Малко хора искат любов, защото любовта е най-голямото разочарование от всичко останало. И малцина могат да понесат загубата на всички други илюзии. Има и такива, които се явяват доброволно за любов, мислейки, че любовта ще обогати личния им живот. Обратното е: любовта най-накрая е бедност. Любовта е да нямаш. Дори любовта е разочарование от това, което се смяташе за любов.
Кларис Лиспектор

Пиша, защото нямам какво друго да правя в света: останах и няма място за мен в света на мъжете. Пиша, защото съм отчаян и уморен, вече не мога да понеса рутината да бъда аз и ако не беше винаги новостта, която пиша, щях да умирам символично всеки ден. Но съм готов да се измъкна дискретно през задния изход. Преживял съм почти всичко, включително страстта и нейното отчаяние. И сега бих искал само да имам това, което бих бил и никога не съм бил.
Кларис Лиспектор

От време на време безпочвена меланхолия щеше да помрачи лицето ми, нахлуваше ме скучна и непонятна носталгия по неизпитани времена.
Кларис Лиспектор

Тя беше направена изцяло от сладост, граничеща със сълзи.
Кларис Лиспектор

Аз, който нарекох любовта моя надежда за любов.
Кларис Лиспектор

Къде отива музиката, когато не свири? – попита се тя. И обезоръжена, тя щеше да отговори: Да ми направят арфа от нервите, когато умра.
Кларис Лиспектор

Едва шаваше от страх да не стресне собственото си внимание.
Кларис Лиспектор

Защото се гмурнах в бездната започвам да обичам бездната, от която съм направен.
Кларис Лиспектор

Възможно ли е човекът, който вижда най-много, чувства и страда най-много?
Кларис Лиспектор