Чакането мъчително. Забравянето - болно. Но най-горчивото от всички страдания - да не знаеш, какво решение да вземеш.
Паулу Коелю

Подобни

Лудост - това е неспособността да предадеш на другите своето възприятие.
Паулу Коелю

Живота е много стръмен; в едно мигане падаме от небесата към самият ад.
Паулу Коелю

Предателството - това е удар, който не очакваш.
Паулу Коелю

Искаш да подчиниш на себе си човек- накарай го да изпитва страх.
Паулу Коелю

Пътя към властта - това е улица с еднопосочно движение.
Паулу Коелю

Бог - това е ехото на нашите собствени дела.
Паулу Коелю

Шансът никога не е единствен, а живота обезателно ще даде втори.
Паулу Коелю

Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент - независимо, че са богати, красиви, очарователни - са убедени, че са излишни, нещастни, защото са сами тази вечер, предишната вечер също са били сами, а може би ще бъдат сами и утре. Жени, които цял следобед са се гримирали и са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият, че са самотни майки или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер, за да си изкарват прехраната, и нямат време да четат вестници.
"Захир", Паулу Коелю

В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят - не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато войните са се събирали около огъня и са си разказвали истории.
"Захир", Паулу Коелю

По-добре да останеш гладен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам - не говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да приемем - сякаш преставаш да бъдеш част от човешкия род.
"Захир", Паулу Коелю