...когато остарявам, откривам, че настоявам за правото си да бъда философски небрежен.
Хелън Саймънсън

Подобни

Никой наистина не мисли за смъртта, когато взема тези житейски решения, помисли си майорът. Ако го направиха, какви различни избори биха направили?
Хелън Саймънсън

- Колко странно изведнъж да осъзнаеш, че все още можеш да намериш нови приятели, - каза тя. - На определена възраст трябва да се примириш, че вече си избрал полагащата ти се норма от приятели. Свикваш с това, което имаш.
Хелън Саймънсън

- Викарият се мотаеше и изглеждаше изгубен. Дейзи беше отказала да присъства. Алек и Алма бяха тук и не си говореха на първия ред. Майорът беше много благодарен на Алек, че се застъпи за тяхното приятелство и доста настоя жена му да го придружи.
Хелън Саймънсън

Съчетавайки липсата на средства с интелигентност, тя прави себе си неподходяща за брак.
Хелън Саймънсън

Той отвори кутията с оръжието, извади частите на собствения си пистолет за сравнение. Плъзгаха се заедно с добре смазани щраквания. Поставяйки двата пистолета един до друг, той изпита моментна загуба на вяра. Не приличаха на двойка. Собственият му пистолет изглеждаше дебел и излъскан. То почти дишаше, докато лежеше на плочата. Пистолетът на Бърти изглеждаше като скица или предварителен модел, направен от евтини материали, за да получи правилната форма и след това изхвърлен.
Хелън Саймънсън

Той седна на масата и почувства тежестта на това признание, увиснала върху раменете му като тежко, мокро палто. В смаления свят, без Нанси, без Бърти, изглеждаше много тъжно да си безразличен към собствения си син.
Хелън Саймънсън

Такава ужасна крехкост на любовта, той смяташе, че плановете се правят, развалят и преработват в тези празнини между рационалното поведение.
Хелън Саймънсън

Войната наистина има начин да се намесва в нечии най-скрити желания.
Хелън Саймънсън

Една двойка може да няма нищо общо освен цвета на кожата си и страната на своите предци, но целият свят ще приеме, че те са подходящи един за друг.
Хелън Саймънсън

Знам нещо за срам... Как може всички да не го чувстваме? Всички сме малоумни хора, пълзящи из земята, изкоренявайки се за собствена изгода и правейки същите грешки, за които искаме да унижим съседите си... Мисля, че се събуждаме всеки ден с високи намерения и до здрач рутинно не успяваме. Понякога си мисля, че Бог е създал тъмнината само за да не се налага да ни гледа през цялото време.
Хелън Саймънсън