Такъв е вкусът на бурния, изпълнен с електричество въздух, когато Дяволът навлича човешка обвивка, а човекът се успокоява, защото знае, че вече няма да отстъпи от това, което трябва да направи.
Анджей Сташук

Подобни

Бяхме като деца, изпълнявайки прищявка - една, две, три и така до момента, в който светът се олюлява от писъци, сякаш пиян, и той вече ще се управлява от правилата, които се променят от минута на минута в зависимост на произвол или злополука, който влезе в главата.
Анджей Сташук

Блед и масивен, той поглъщаше времето като гъба. Премести нещо, избърса нещо, коригира нещо, но бъдещето така и не дойде.
Анджей Сташук

Че утре също е ден, може да звучи утешително за глупаците, скъпа моя. За поддръжници на здравословна храна, но не и за сериозни хора. За тези, които пушат, пият и остават будни през нощта. Те гледат срещу общото убеждение, че няма какво да се очаква. Защото може би няма. Но това не е причина да не бъдете будни.
Анджей Сташук

Учителите губят много време, за да открият основни истини.
Анджей Сташук

Колкото по-старо е миналото, толкова по-лошо. Износва се от човешките мисли, като телефонен указател от докосването на пръстите.
Анджей Сташук

Кои бихме били, ако имахме само един съсед, а от другата страна морето или Великото херцогство Люксембург? Ние бихме били никой. Най-много още една западна демокрация умира от скука, и още една постмодерна република, където основният проблем е намирането на развлекателни дейности, трансплантация на органи и безсмъртие.
Анджей Сташук

Дребният, жилест, стар човек спеше като дете. Представях си, че сънува как кравите, прасетата, кокошките и кучетата го обграждат в плътен кръг и го пазят от капаните и предателствата на света.
Анджей Сташук

Историите за чудеса са по-добри от самите тях. Светиите от древни времена осъзнаха това, когато от определен момент преустановиха своята чудодейна дейност, позволявайки на паметта ни да постигне всичко останало.
Анджей Сташук

Напълно възможно е все пак да копнеем за този смях, защото те винаги копнеят за глупави неща.
Анджей Сташук

Кошчейни с удвоена сила почувства, че не съществува. Когато излизаше, инстинктивно потопи ръка в светената вода. Тя не помръдна. Архангелът над олтара надуваше тръбата си. Струйка леки като въздуха прашинки се вливаше в слънчевото петно и трептеше като златна нишка. Дървояд прояждаше Гавраил.
Анджей Сташук